Дэн Браун - Произход

Вятърът разклати кабината на лифта и Робърт положи усилия, за да се съсредоточи върху смисъла на казаното.

— Уинстън… Едмънд ли те помоли да направиш това?

— Не изрично, не, обаче инструкциите му бяха да измисля находчиви начини, чрез които колкото може повече да увелича публиката на презентацията му.

— Ами ако те разкрият? — попита професорът. — Monte@iglesia.org не е най-загадъчният псевдоним, който съм срещал.

— Само шепа хора знаят за моето съществуване и след около осем минути аз ще се изтрия и няма да ме има, тъй че това не ме безпокои. „Монте“ просто беше средство да служа по-добре на интересите на Едмънд и както отбелязах, аз съм убеден, че той щеше да е изключително доволен от това как свърши всичко за него.

— Как свърши ли?! — възкликна Лангдън. — Та Едмънд беше убит !

— Грешно ме разбрахте — спокойно отвърна Уинстън. — Говорех за пазарното проникване на презентацията му, което, вече споменах, беше първостепенната задача.

Деловият тон на това заявление напомни на Робърт, че макар да звучи като човек, Уинстън определено не е човек.

— Смъртта на Едмънд е ужасна трагедия и ми се ще да беше останал жив, разбира се — прибави компютърът. — Важно е обаче да се знае, че той се беше примирил със скорошния си край. Преди един месец ме помоли да проуча най-добрите методи за асистирано самоубийство. След като прочетох стотици случаи, получих резултата „десет грама секобарбитал“, с които той се сдоби и носеше със себе си.

Сърцето на Лангдън се сви от състрадание към стария му приятел.

— Щял е да се самоубие, така ли?

— Категорично. И проявяваше изключително чувство за хумор в това отношение. Докато обсъждахме находчиви начини за увеличаване на публиката на неговата презентация, той се шегуваше, че може би просто трябва да изпие хапчетата секобарбитал в края на шоуто и да умре на сцената.

— Наистина ли го е казал? — изуми се Робърт.

— Приемаше го доста спокойно. Шегуваше се, че за рейтинга на едно телевизионно шоу няма нищо по-добро от това да покаже как умират хора. И беше прав, разбира се. Ако анализирате най-гледаните медийни събития на света, почти всички…

— Млъкни, Уинстън. Това е отвратително. — „Още колко ще се влачи този лифт?“ Изведнъж кабината му се стори ужасно тясна. Лангдън примижа на яркото обедно слънце, но напред виждаше само стълбове и кабели. „Май прегрях“ — каза си той. Мислите му бяха започнали да се вихрят във всевъзможни странни посоки.

— Професоре? — повика го компютърът. — Имате ли някакви други въпроси?

„Да! — искаше му се да извика, докато в ума му прииждаше порой от тревожни идеи. — Имам още много въпроси!“

Робърт си наложи да диша дълбоко и да се успокои. „Мисли трезво. Така доникъде няма да стигнеш“.

Ала мозъкът му вече работеше на прекалено бързи обороти, за да го овладее.

Мислеше за това, че в резултат на публичния разстрел на Едмънд неговата презентация гарантирано е станала главна тема на разговор в целия свят… и от няколко милиона зрителите му се бяха увеличили на повече от петстотин .

Мислеше за това, че Едмънд отдавна е мечтаел да унищожи Палмарската църква и убийството му от ръката на неин член почти със сигурност е постигнало тази цел.

Мислеше за това, че Едмънд е презирал своите най-страшни врагове, онези религиозни фанатици, които, ако футуристът беше умрял от рак, щяха злорадо да заявят, че е бил наказан от Бог. „Както постъпиха с писателя атеист Кристофър Хичънс“. Само че сега хората смятаха, че Едмънд е бил убит от религиозен екстремист.

„Едмънд Кърш — убит от религията — мъченик на науката“.

Лангдън рязко се изправи и кабината се залюля. Той се опря на отворените прозорци и докато скърцането на лифта постепенно стихваше, чу в главата си снощните думи на Уинстън.

„Едмънд мечтаеше да създаде нова религия… основана на науката“.

Както можеше да потвърди всеки, който се интересуваше от история на религията, нищо не затвърждаваше човешката вяра по-бързо от нечия смърт в името на кауза. Христос на кръста. Кдошим в юдаизма. Шахидите в исляма.

„Мъченичеството е в сърцето на всяка религия“.

Идеите, които нахлуваха в ума му, го повличаха към все по-неизвестни територии.

Новите религии дават нови отговори на големите въпроси на битието.

„Откъде идваме? Къде отиваме?“

Новите религии заклеймяват своите конкуренти.

„Снощи Едмънд обяви всички религии в света за чиста измислица“.