Дэн Браун - Произход

Естествено, новината за смъртта на Валдеспино веднага сложи край на масовите призиви за разследване и някои чак заявяваха, че обществото му дължало извинение — в края на краищата всички улики срещу епископа били косвени и спокойно можели да са изфабрикувани от враговете му.

Когато Мартин стигна до изхода за площада, до нея изникна Суреш Бала.

— Обявяват те за героиня! — възторжено заговори той. — Да живее monte@iglesia.org, рупор на истината и ученик на Едмънд Кърш!

— Аз не съм Монте, Суреш — тросна се пиарката. — Гарантирам ти.

— О, знам, че не си — увери я той. — Който и да е, Монте е по-ловък от теб. Опитах се да проследя имейлите му — абсурд. Все едно изобщо не съществува.

— Е, продължавай да опитваш. Искам да съм сигурна, че няма изтичане на информация от двореца. И моля те, кажи ми, че телефоните, които открадна снощи…

— Пак са в сейфа на принца — успокои я Суреш. — Както ти обещах.

Мартин въздъхна. Знаеше, че принцът преди малко се е прибрал.

— Още една информация — продължи агентът. — Току-що получихме от оператора телефонните разпечатки на двореца. Няма запис на никакъв разговор оттук с „Гугенхайм“. Някой е хакнал номера ни, за да се обади и да уреди да включат Авила в списъка на гостите. В момента го проверяваме.

Новината, че уличаващият разговор не е проведен от двореца, я изпълни с облекчение.

— Дръж ме в течение, моля те — каза тя и продължи към вратата.

Шумотевицата навън се усилваше.

— Голяма навалица се е събрала — отбеляза Суреш. — Снощи да не се е случило нещо вълнуващо?

— А, има само едно-друго за съобщаване.

— Чакай да позная. Да не би Амбра Видал да е носила нова дизайнерска рокля?

— Суреш! — разсмя се пиарката. — Държиш се като дете. Вече трябва да изляза.

— Какъв е дневният ред? — Той посочи снопа бележки в ръката ѝ.

— Един куп подробности. Първо, медийните процедури за коронацията, после преглед на…

— Господи, колко си скучна! — прекъсна я младият агент и се отклони по друг коридор.

Мартин се засмя. „Много ти благодаря, Суреш. И аз те обичам“.

Когато стигна до изхода, видя на окъпания в слънце площад най-голямата тълпа репортери и оператори, която се беше събирала пред кралския дворец. Въздъхна, поправи очилата на носа си и си наложи да се съсредоточи. После излезе под испанското слънце.

В кралския апартамент на втория етаж принц Хулиан се събличаше и гледаше по телевизията пресконференцията на Моника Мартин. Макар и уморен до смърт, изпитваше огромно облекчение при мисълта, че Амбра вече се е прибрала и спи дълбоко. Последните ѝ думи по време на телефонния им разговор го изпълваха с щастие.

„Хулиан, за мен означава страшно много, че искаш да започнем наново, само ние двамата, далеч от публично внимание. Любовта е нещо лично — няма нужда светът да знае всички подробности“.

Амбра го беше заредила с надежда в този скръбен ден на бащината му смърт.

Докато окачваше сакото си, напипа нещо в джоба — шишенцето морфинов разтвор от болничната стая на баща му. Хулиан с ужас го беше намерил на нощното шкафче до епископ Валдеспино. Празно.

Когато осъзна мъчителната истина в сумрака на болничната стая, принцът коленичи и безмълвно се помоли за двамата стари другари. После скришом пъхна шишенцето в джоба си.

Преди да излезе навън, нежно повдигна мокрото от сълзи лице на епископа от гърдите на баща си и намести тялото му на стола… с молитвено сключени ръце.

„Любовта е нещо лично — беше го научила Амбра. — Няма нужда светът да знае всички подробности“.

Сто и осемдесет метровият хълм Монтжуик се издига в югозападния край на Барселона и е увенчан от Кастел де Монтжуик — огромна крепост от XVII век, кацнала върху стръмна скала с изглед към Балеарско море. На хълма се намира и смайващият Палау Насионал — голям дворец в ренесансов стил, в който се е провело Международното изложение през 1929 година.

Робърт Лангдън се возеше в индивидуална кабина на лифта, изкачващ се по планинския склон, и се любуваше на тучния горски пейзаж, облекчен, че най-после се е измъкнал от града. „Имам нужда от смяна на перспективата“ — мислеше си той, като се наслаждаваше на царящия наоколо покой и на топлото обедно слънце.

След като по някое време сутринта се събуди в „Гран Отел Принсеса София“, Робърт взе горещ душ, после закуси с яйца, овесена каша и чурос и изпи цяла кана кафе „Номад“, докато сърфираше из сутрешните новини.

Както се очакваше, Едмънд Кърш заемаше челно място — експертите разгорещено обсъждаха неговите теории и прогнози, както и потенциалното им въздействие върху религията. Като дългогодишен преподавател, Лангдън не можеше да не се усмихне.