Дэн Браун - Произход

— Съгласен съм.

— Разбира се, скулптурата „Мъгла“ навън е чудесен пример за концептуално изкуство. На авторката ѝ е дошла идея — да постави под моста перфорирани тръби и да пуска мъгла над лагуната, — но инсталацията е изпълнена от местни водопроводчици. — Уинстън замълча за миг. — Макар че оценявам авторката изключително високо, защото използва изразното си средство като шифър.

— Мъглата е шифър, така ли?

— Да. Завоалирано отдаване на почит към архитекта на музейната сграда.

— Франк Гери ли?

— Франк О. Гери — поправи го екскурзоводът. — Инициалите му образуват английската дума за „мъгла“ — „fog“.

— Хитро.

Лангдън тръгна към прозорците и Уинстън го информира:

— Оттам имате чудесен изглед към Черната вдовица. Видяхте ли „Маман“ на идване?

Професорът погледна към огромната скулптура на паяк на площада оттатък лагуната.

— Да. Доста е трудно да не я забележиш.

— По гласа ви усещам, че не ви допада.

— Опитвам се да я харесам. — Робърт замълча за миг. — Като специалист по класическо изкуство, тук съм малко като риба на сухо.

— Интересно. Предполагах, че тъкмо вие ще оцените „Маман“. Тя е чудесен пример за класическия принцип на успоредяването. Дори бихте могли да я използвате в лекциите си, когато преподавате за това.

Лангдън се вгледа в паяка и не забеляза нищо подобно. Що се отнасяше до лекцията за успоредяването, той предпочиташе малко по-традиционни примери.

— Май ще продължа да използвам „Давид“.

— Да, Микеланджело си е класика — позасмя се Уинстън. — Той гениално е изваял Давид в женствена контрапозиция — в ръката си героят отпуснато държи прашка и излъчва мекушава уязвимост. От очите му обаче струи гибелна решителност, жилите и вените му изпъкват в готовност да убие Голиат. Творбата едновременно е и нежна, и страшна.

Това описание направи силно впечатление на Лангдън. Искаше му се и неговите студенти да разбират шедьовъра на Микеланджело толкова ясно.

— „Маман“ не се различава от „Давид“ — продължи гидът. — Същото дръзко успоредяване на противоположни архетипни принципи. В природата черната вдовица е страховито създание — хищник, който улавя жертви в паяжината си и ги убива. И макар че е смъртоносна, тук тя е изобразена с яйчна торбичка, от която ще се роди нов живот, и това я прави едновременно хищник и родител — могъщо тяло върху невероятно тънки крака, което изразява сила и крехкост. „Маман“ може да се нарече съвременен „Давид“, ако желаете.

— Не желая, но признавам, че вашият анализ ми дава храна за размисъл — усмихнато отвърна професорът.

— Добре, тогава ще ви покажа едно последно произведение. По случайност — оригинал на Едмънд Кърш.

— Сериозно? Нямах представа, че Едмънд е творец.

Уинстън се засмя.

— Ще ви оставя сам да прецените.

Екскурзоводът го насочи покрай прозорците към просторна ниша, в която неколцина гости се бяха събрали пред голяма плоча от суха кал на стената. На пръв поглед плочата от втвърдена глина му заприлича на експонирана вкаменелост. В тази кал обаче нямаше фосили. В повърхността ѝ бяха врязани знаци, каквито децата издраскват с клечки по мокър цимент.

Гостите не бяха особено впечатлени.

— Едмънд ли го е направил? — измърмори една жена с палто от визон и напомпани с ботокс устни. — Нищо не разбирам.

Преподавателят в Лангдън не успя да устои.

— Всъщност е много находчиво — обади се той. — Досега това е най-интересният експонат, който видях в музея.

Жената се завъртя и го изгледа с откровено презрение.

— Нима? Тогава просветете и мене.

„С удоволствие“. Робърт се приближи до грубо издрасканите по повърхността на глината знаци.

— Първо, върху този къс глина Едмънд отдава почит на най-древната писменост на човечеството — клинописа.

Жената запримигва неуверено.

— Трите плътни знака в средата означават думата „риба“ на асирийски — продължи Лангдън. — Това е пиктограма. Ако се вгледате внимателно, можете да си представите обърнатата надясно отворена уста на рибата и триъгълните люспи по тялото ѝ.

Всичко гости вирнаха глави и отново се вторачиха в произведението.

— А ако погледнете тук… — той посочи ямичките отляво, — ще видите, че Едмънд е направил стъпки в калта зад рибата, които изобразяват нейното еволюционно излизане на сушата.

Главите закимаха одобрително.

— И накрая, асиметричната звездичка отдясно — знакът, който рибата сякаш поглъща, — е един от най-древните символи на Бог в историята.