Дэн Браун - Произход

Най-голямата синагога в Европа се намира на улица „Дохани“ в Будапеща. Построен в мавритански стил с две масивни кули, храмът побира над три хиляди богомолци — с пейки на долния етаж за мъжете и скамейки в галерията за жените.

В огромна гробна яма на двора са погребани стотици унгарски евреи, загинали по време на ужасите на нацистката окупация. Гробът е означен с Дърво на живота — метална скулптура, изобразяваща плачеща върба, като на всяко листо е написано името на една от жертвите. Когато повее вятър, металните листа се удрят едно в друго и в това свято място се разнася зловещо ехо.

Повече от трийсет години духовен водач на Голямата синагога беше прочутият учен талмудист и кабалист рави Йехуда Кьовеш, който въпреки преклонната си възраст и лошото си здраве продължаваше да е активен член на еврейската общност и в Унгария, и в целия свят.

Когато рави Кьовеш излезе от синагогата и тръгна покрай бутиците и загадъчните „барове в руини“ по улица „Дохани“ на път за дома си на площад „15 март“ — на един хвърлей камък от моста „Ержбет“, свързващ древните градове Буда и Пеща, официално обединени през 1873 година, слънцето залязваше отвъд Дунав.

Скоро наближаваха пасхалните празници, обикновено най-веселото време от годината за Кьовеш, но след завръщането си от Световния парламент на религиите миналата седмица той изпитваше само безкрайна тревога.

„Ще ми се изобщо да не бях ходил“.

Необикновената среща с епископ Валдеспино, аллама Саид ал Фадл и футуриста Едмънд Кърш го измъчваше.

Когато се прибра вкъщи, Кьовеш отиде направо във вътрешния двор и отключи своята házikó — къщичката, която му служеше за убежище и кабинет.

Вътре имаше само едно помещение с високи лавици, огънати под тежестта на религиозни томове. Той отиде при бюрото си, седна и намръщено се загледа в хаоса пред него.

„Ако някой види бюрото ми тази седмица, ще си помисли, че съм се побъркал“.

Отгоре бяха пръснати пет-шест мистериозни религиозни текста, целите покрити със самозалепващи листчета. На дървени стойки зад тях бяха подпрени три тежки тома — Тората на иврит, арамейски и английски, разтворени на една и съща книга.

Битие.

„В начало…“

Естествено, Кьовеш знаеше наизуст Битие и на трите езика и по-скоро би чел научни коментари върху Зоар или съвременни теоретични разработки върху кабалистичната космогония. За учен от неговия калибър четенето на Битие беше все едно Айнщайн да се върне към прогимназиалната аритметика. И все пак тази седмица равинът правеше тъкмо това и бележникът на бюрото изглеждаше така, сякаш го е връхлетял свиреп ураган от ръкописни записки, толкова нечетливи, че Кьовеш сам едва ги разбираше.

„Като че ли съм си изгубил ума“.

Рави Кьовеш беше започнал с Тората — общата за юдеите и християните история в Битие. „В начало Бог сътвори небето и земята“. После продължи с обяснителните текстове на Талмуда и препрочете равинските тълкувания на Маасе Берешит — Сътворението. След това се зарови в Мидраш и си припомни коментарите на различни уважавани екзегети, които се бяха опитвали да обяснят забелязаните противоречия в разказа за Сътворението. Накрая потъна в мистичния кабалистичен трактат Зоар, в който непознаваемият Бог се проявяваше като десет различни „сефири“ или измерения, подредени по канали, наречени Дърво на живота, от които бяха произлезли четири отделни вселени.

Тайнствената сложност на вярванията, които съставляваха юдаизма, винаги му беше действала успокоително — Бог им напомняше, че човек не е създаден да разбира всичко. Ала след като бе изгледал презентацията на Едмънд Кърш и беше размишлявал за простотата и яснотата на неговото откритие, Кьовеш имаше чувството, че е прекарал последните три дни вторачен в куп остарели противоречия. В един момент просто не беше в състояние да направи нищо друго, освен да зареже древните текстове и да излезе на дълга разходка край Дунав, за да си подреди мислите.

Рави Кьовеш най-после започваше да приема болезнената истина — откритието на Кърш действително щеше да окаже опустошително въздействие върху вярващите в целия свят. То отхвърляше почти всички установени религиозни доктрини, при това по невероятно простичък и убедителен начин.

„Не мога да забравя последния образ — помисли си Кьовеш, спомнил си смазващото заключение на презентацията, която бяха гледали на огромния телефон на Кърш. — Тази новина ще се отрази на абсолютно всеки човек, не само на вярващите“.