Дэн Браун: Произход

„Надявам се, че Лудвиг ван Бетховен получава своя дял от печалбите“ — помисли си Лангдън, почти сигурен, че истинският изобретател на технологията за костна проводимост е композиторът от XVIII век, който след оглушаването си установил, че може да закрепи метална пръчка за пианото си и да я захапе, докато свири. Това му позволявало идеално да чува чрез вибрациите в челюстта му.

— Пожелаваме ви приятно прекарване — каза жената. — Имате около един час да разгледате музея преди презентацията. Вашият аудиогид ще ви предупреди, когато стане време да се качите в аудиторията.

— Благодаря. Трябва ли да натисна нещо, за да…

— Не, устройството ще се задейства само, щом тръгнете.

— А, да, разбира се — усмихна се Лангдън и тръгна към групичките гости, които чакаха асансьорите и носеха подобни слушалки.

Още не беше прекосил атриума, когато в главата му прозвуча мъжки глас.

— Добър вечер и добре дошли в „Гугенхайм“ в Билбао.

Професорът знаеше, че гласът идва от слушалките, но въпреки това се закова на място и се обърна. Ефектът беше потресаващ — точно както му го бе описала младата жена — все едно в главата му имаше някой.

— Най-сърдечно ви приветствам с „добре дошъл“, професор Лангдън. — Гласът звучеше дружелюбно и весело, с жизнерадостен британски акцент. — Казвам се Уинстън и за мен е чест тази вечер да съм ваш гид.

„Кого са привлекли да го запише — Хю Грант ли?“

— Чувствайте се свободен да обикаляте както желаете, навсякъде, където ви се прииска, и аз ще се постарая да ви давам разяснения за онова, което разглеждате — продължи гласът.

Освен бодрия глас, персонализирания запис и технологията за костна проводимост всички слушалки явно разполагаха и с джипиес, който точно следеше местонахождението на госта, за да възпроизведат съответния коментар.

— Напълно съзнавам, че като професор по изобразително изкуство вие сте един от нашите най-знаещи гости, и затова моето съдействие сигурно няма да ви е от особена полза. Нещо повече, възможно е изобщо да не сте съгласен с моя анализ на някои произведения! — Гласът неловко се позасмя.

„А стига бе?! Кой е писал сценария?!“ Жизнерадостният глас и личният елемент бяха приятен щрих, да, но Лангдън не можеше и да си представи какви усилия са били нужни за персонализирането на стотици слушалки.

Слава на небесата, гласът млъкна, сякаш уморен от програмираното си встъпление.

Професорът насочи вниманието си към поредния гигантски червен банер, висящ над тълпата в отсрещния край на атриума.

„Какво ли ще съобщи Едмънд, за бога?“

Погледна към асансьорите и сред една група разговарящи гости разпозна двама прочути основатели на глобални интернет компании, известен индийски актьор и други добре облечени випове, които му се струваше, че също би трябвало да познава, обаче лицата им не му говореха нищо. Тъй като нямаше желание, а и не се чувстваше подготвен да води общи разговори за социалните медии и Боливуд, тръгна в обратната посока, към огромното произведение на модерното изкуство до отсрещната стена.

Инсталацията беше разположена в мрачна ниша и се състоеше от девет тесни ленти, които излизаха от отвори в пода, понасяха се нагоре и изчезваха в отвори на тавана. Приличаха на девет автоматични пътеки, движещи се във вертикална плоскост. На всяка от лентите имаше светещ надпис, който се развиваше нагоре.

Когато се приближи обаче, Лангдън разбра, че вертикалните ленти всъщност са неподвижни — илюзията се пораждаше от „обвивка“ от миниатюрни светодиоди, разположени върху всяка от тях. Те се включваха в бърза последователност и образуваха думи, които излизаха от пода, понасяха се нагоре по лентата и изчезваха в тавана.

Той тръгна около инсталацията, за да я разгледа отвсякъде.

— Това е изключително дръзка творба — внезапно се съживи аудиогидът. — Нарича се „Инсталация за Билбао“ и е създадена от концептуалния творец Джени Холзър. Състои се от девет светодиодни табла, всяко високо дванайсет метра, излъчващи цитати на баскски, испански и английски за ужасите на СПИН и мъката, изпитвана от отритнатите.

Лангдън трябваше да признае, че инсталацията има хипнотизиращо и някак си сърцераздирателно въздействие.

— Може би вече сте виждали произведения на Джени Холзър?