Дэн Браун: Произход

„Регента ясно очерта мисията ми довечера“.

Авила приемаше заповедите на Регента с ведро спокойствие. Край на взимането на решения. Край на поемането на отговорност. Само действие. След като през цялата си кариера беше давал команди, сега с огромно облекчение отстъпваше руля и оставяше други да водят кораба.

„В тази война аз съм прост войник“.

Преди няколко дни Регента бе споделил с него една толкова тревожна тайна, че Авила нямаше друг избор, освен да се постави изцяло на разположение за каузата. Бруталността на снощната мисия още го измъчваше, ала той знаеше, че действията му ще бъдат оправдани.

„Правдата се проявява в различни форми.

И тази нощ ще има още смърт“.

Излезе на един площад край речния бряг и вдигна поглед към огромната сграда, развълнувана маса от извратени фигури, облицовани с метални плочи — сякаш двете хилядолетия архитектурен прогрес бяха изхвърлени през прозореца в полза на пълния хаос.

„Някои наричат това там «музей». Аз го наричам «уродливост».“

Съсредоточи се и тръгна през площада, като заобикаляше шантавите скулптури пред музея „Гугенхайм“. Докато се приближаваше, наблюдаваше десетките гости в официално черно-бяло облекло.

„Безбожните тълпи вече са се събрали.

Но тази вечер няма да мине, както си я представят“.

Намести адмиралската си фуражка и поприглади китела си, подготвяше се психически за предстоящата задача. Тази вечер беше част от много по-мащабна мисия — истински кръстоносен поход на правдата.

Докато вървеше към входа на музея, докосна броеницата в джоба си.

В атриума на музея човек се чувстваше като във футуристична катедрала.

Когато Лангдън влезе, погледът му моментално се устреми нагоре по гигантските бели колони, строени покрай огромна стъклена стена, към шейсетметровия свод, откъдето халогенни прожектори разпръскваха чисто бяла светлина. Във въздуха висеше мрежа от коридори и балкони, по които облечените в черно-бяло гости влизаха и излизаха от горните галерии и се любуваха на разкриващата се от високите прозорци гледка към лагуната. Наблизо един стъклен асансьор безшумно се плъзгаше надолу по стената, за да поеме още гости.

Не приличаше на нито един от музеите, които беше виждал. Дори акустиката му звучеше чуждо. Вместо традиционната почтителна приглушеност, постигната чрез звукопоглъщащи покрития и настилки, тук кънтеше ехото на безброй гласове, резониращи в камъка и стъклото. Единственото познато усещане бе стерилният привкус на въздуха, еднакъв във всички музеи по света — усърдно филтриран от всякакви частици и оксиданти и овлажнен с йонизирана вода до четирийсет и пет процента влажност.

Мина през поредица изненадващо строги проверки — забеляза, че въоръжените охранители са повече от нормалното — и стигна до поредната регистратура, на която млада жена раздаваше слушалки.

— Audioguía?

Той се усмихна.

— Не, благодаря.

И понечи да отмине, но жената го спря и каза на идеален английски:

— Съжалявам, господине, но нашият домакин, господин Едмънд Кърш, помоли всички да са със слушалки. Това е част от днешното преживяване.

— А, тогава ще си взема, благодаря.

Посегна към слушалките, ала тя му даде знак да изчака, прочете името му от баджа, потърси го в дългия списък на гостите, откри го и чак тогава му подаде слушалки, чийто номер съответстваше на този пред името му.

— Тази вечер обиколките са индивидуални за всеки гост.

„Сериозно?! — Той огледа. — Гостите са стотици!“

Заразглежда слушалките, които се състояха само от лъскав метален обръч с миниатюрни меки накрайници. Навярно забелязала озадаченото му изражение, младата жена излезе иззад масата да му помогне.

— Отскоро се произвеждат — поясни тя, докато му ги слагаше. — Трансдюсерните накрайници не влизат в ушите ви, а се поставят върху лицето. — Прехвърли обръча зад главата му и постави накрайниците така, че да прилепнат върху кожата между горния край на челюстта и слепоочието му.

— Но как…

— Чрез технология за костна проводимост. Трансдюсерите предават звука направо в костта на челюстта ви, което му позволява директно да стига до ушната мида. Пробвах ги и наистина са удивителни — все едно гласът е в главата ти. И освен това ушите ви остават свободни и може да чувате разговорите.

— Хитро измислено.

— Технологията е изобретена от господин Кърш преди повече от десет години. Днес се прилага в различни видове слушалки.