Дэн Браун - Произход

И сега, въпреки размислите си през последните няколко дни, равинът все още нямаше представа как да постъпи с разкритата им от Кърш информация.

Съмняваше се, че Валдеспино и Ал Фадл също са наясно с това. Преди два дни се бяха чули по телефона, но от разговора им не произлезе нищо.

— Приятели мои — започна епископът. — Презентацията на господин Кърш определено е смущаваща… в много отношения. Настойчиво го помолих да ми позвъни, за да дообсъдим въпроса, но от него няма ни вест, ни кост. Сега, струва ми се, трябва да вземем решение.

— Аз вече взех решение — заяви Ал Фадл. — Не можем да останем безучастни. Трябва да овладеем тази ситуация. Презрението на Кърш към религията е всеизвестно и той ще представи откритието си така, че да нанесе колкото може по-големи щети на бъдещето на вярата. Трябва да изпреварим събитията и сами да оповестим откритието му. Незабавно. Трябва да го представим в такава светлина, че да смекчим въздействието му и да го направим колкото е възможно по-безопасно за вярващите.

— Ние вече разговаряхме за евентуално публично изявление, но за съжаление не си представям как бихме могли безопасно да представим тъкмо тази информация — тежко въздъхна Валдеспино. — Освен това се заклехме на господин Кърш да запазим тайната му.

— Така е, и на мен не ми се ще да нарушим клетвата си, обаче смятам, че трябва да изберем по-малката от двете злини и да защитим общото благо. Всички сме под прицел — мюсюлмани, евреи, християни, хиндуисти, абсолютно всички религии — и като се има предвид, че опроверганите от господин Кърш фундаментални истини са общи за всички нас, ние сме длъжни да представим откритието по начин, който няма да разтърси из основи нашите общности.

— Опасявам се, че такъв начин не съществува — каза Валдеспино. — Ако решим да оповестим новината на Кърш, единственият възможен подход е да хвърлим съмнение върху неговото откритие — да го дискредитираме преди да успее сам да направи съобщението.

— Кого, Едмънд Кърш ли?! — възрази Ал Фадл. — Блестящия учен, който винаги се оказва прав?! Вие да не сте гледали някаква друга презентация? Защото неговата беше напълно убедителна.

— Не по-убедителна от презентациите, които навремето са правили Галилей, Бруно и Коперник! — изсумтя епископът. — Религиите и преди са изпадали в същото положение. Просто науката пак блъска на вратата ни.

— Само че с нещо далеч по-значимо от откритията на физиката и астрономията! — възкликна Ал Фадл. — Кърш оборва самата същност , основата на всичко, в което вярваме! Позовавайте се на историята колкото щете, но недейте забравя, че въпреки всички усилия на Ватикана да запуши устата на хора като Галилей, неговата наука накрая се е наложила. Както ще се случи и с откритието на Кърш. Не можем да му попречим.

Възцари се мрачно мълчание.

— Моята позиция по въпроса е проста — отново се обади Валдеспино. — Ще ми се Едмънд Кърш да не беше правил това откритие. Боя се, че не сме подготвени да му противодействаме. И категорично предпочитам тази информация никога да не види бял свят. — Той замълча за миг. — В същото време вярвам, че събитията в нашия свят се случват според Божия план. В резултат на нашите молитви Господ може да проговори на господин Кърш и да го убеди да не разгласява откритието си.

Ал Фадл се засмя подигравателно.

— Господин Кърш едва ли е от хората, способни да чуват гласа Божи.

— И така да е — настоя епископът. — Чудеса се случват всеки ден.

Ислямският учен възрази разпалено:

— При цялото ми уважение, освен ако не се молите Бог да порази Кърш преди да успее да оповести…

— Господа — намеси се Кьовеш в опит да разпръсне растящото напрежение. — Не бива да бързаме с решението си. Не е речено, че трябва да го вземем още тази вечер. Господин Кърш спомена, че ще направи съобщението си след месец. Предлагам всеки от нас да обмисли въпроса и след няколко дни пак да си поговорим. Може би чрез самовглъбяване ще открием верния курс на действие.

— Мъдър съвет — съгласи се Валдеспино.

— Но не бива и прекалено да се бавим — предупреди Ал Фадл. — Да се чуем по телефона след два дни.

— Уговорихме се — каза епископът. — Тогава ще вземем и окончателното си решение.

Това се беше случило преди два дни и тази вечер щяха да проведат втория си разговор.

Рави Кьовеш чакаше в кабинета си и го обземаше все по-силна тревога. Обаждането вече закъсняваше с близо десет минути.