Том Смит - Дете 44

Не, Фьодор грешеше. Той и досега беше гневен. Лев си напомни, че задачата му е проста — да проследи жена си и да докладва. Жена му беше невинна.

— Убеден съм, че името на жена ми е споменато от желание за отмъщение, и засега моето разследване само го потвърждава.

Василий се върна в стаята. Не се знаеше какво е дочул от разговора. Каза:

— Но другите шестима, които назова, вече са арестувани. И шестимата са си признали. Информацията на Анатолий Бродски се оказа безценна.

— В такъв случай радвам се, че именно аз го арестувах.

— Жена ти беше назована от осъден шпионин.

— Прочетох признанията му и името на Раиса беше последно в списъка.

— Имената не са посочени по степен на важност.

— Сигурен съм, че го е добавил от злоба. Вярвам, че е искал да ме нарани. Но едва ли може да заблуди някого с тази очевидна, отчаяна лъжа. А ти можеш да ми помогнеш, ако си дошъл за това. Както виждаш…

Лев посочи изкъртените дъски на пода.

— Претърсвам щателно.

— Отречи се от нея, Лев. Бъди реалист. От една страна, имаш кариерата и родителите си — от другата, предателка и курва.

Лев погледна Фьодор. Лицето му не изразяваше нито задоволство, нито злобна радост.

Василий продължи:

— Знаеш, че е курва. Затова беше наредил да я следят и преди.

Гневът на Лев се смени с объркване. Знаели са. През цялото време са знаели.

— Мислел си, че това ще остане тайна? Но всички знаем. Разобличи я, Лев. Сложи край на това веднъж завинаги. Сложи край на съмнението; край на мъчителните въпроси, които таиш в подсъзнанието си. Предай я. След това ще отидем да пием заедно. До края на нощта ще имаш друга жена.

— Ще докладвам какво съм открил утре. Ако Раиса е предателка, така и ще кажа. Ако не е, няма да твърдя обратното.

— В такъв случай ти желая късмет, приятелю. Ако преживееш този скандал, някой ден ще ръководиш МГБ. Сигурен съм в това. И ще бъде чест да работя под твое ръководство.

На входната врата Василий се обърна:

— Помни какво казах. Твоят живот и този на родителите ти срещу нейния. Решението не е трудно.

Лев затвори след тях вратата.

Докато ги слушаше да се отдалечават, забеляза, че ръцете му треперят. Влезе в спалнята и огледа бъркотията. Върна на мястото им дъските и ги завинти отново. Оправи леглото, като внимателно изпъна чаршафите, а после леко ги намачка, уж че така ги е намерил. Прибра дрехите на Раиса, сгъна ги и ги подреди, макар да не помнеше реда, в който ги беше извадил. И така може да мине.

Вдигна една блуза и от нея изпадна малък предмет, който се търколи по пода. Лев се наведе и го вдигна. Беше медна монета от една рубла. Хвърли я на шкафчето. При удара монетата се раздели на две и двете половинки се търкулнаха от двете страни на шкафчето. Озадачен, той се приближи, коленичи и взе половинките. Едната беше куха. Допрени една до друга, те изглеждаха като обикновена монета. Лев бе виждал такава и преди. В това изобретение се пренасяха тайно микрофилми.

21 февруари

На показанията на Лев под клетва присъстваха майор Кузмин, Василий Никитин и Тимур Рафаелович — офицерът, който бе заел мястото на Лев при разпита на Анатолий Бродски. Лев го познаваше бегло: беше амбициозен, немногословен и будещ доверие. Мисълта, че Рафаелович е готов да подкрепи всичко в признанията, включително споменаването на Раиса, беше за Лев ужасен удар. Този човек не беше лакей на Василий. Рафаелович нито се страхуваше от него, нито го уважаваше. Лев беше почти сигурен, че Василий преднамерено е добавил името на Раиса в признанията на ветеринаря. Той нямаше влияние върху Рафаелович, нито начин да го притисне, според ранга им той беше подчиненият по време на разпита. През последните два дни предположението, че това е отмъщение на Василий, не напускаше Лев. Излиза, че е сгрешил. Зад всичко това не стоеше Василий. Единственият човек, който би могъл да организира фалшифициране на признанията и да го подкрепи със свидетели от такъв висок ранг, беше майор Кузмин.

Това бе постановка, режисирана не от някой друг, а от учителя му, началника, който го бе взел под крилото си. Лев не се съобрази със съвета му относно Анатолий Бродски и сега му даваха урок. Какво му беше казал Кузмин?

Сантименталността може да направи човек сляп за истината.

Това бе изпитание, проверка. Ставаше дума за професионализма на Лев като офицер и Раиса нямаше нищо общо с това. Защо да възлагаш на мъжа на заподозряната да разследва жена си, ако не за да се види как ще се държи той по време на разследването? Василий не беше дошъл, за да се увери колко добросъвестно е провел обиска. Той не се интересуваше какво е намерил Лев в апартамента, интересуваше го подходът на Лев към възложената задача. Във всичко това имаше смисъл. Вчера Василий го убеждаваше да се отрече от жена си, защото се надяваше, че Лев ще постъпи другояче и ще я защити. Той не искаше Лев да разобличи Раиса. Не искаше Лев да издържи изпитанието — искаше Лев да постави личния си живот над интересите на Партията. Това беше само игра. Трябваше да покаже на майор Кузмин готовност да се отрече от жена си, да докаже абсолютната си преданост на МГБ и че вярата му е толкова непоколебима, колкото е жестоко сърцето му. Ако стореше това, всички щяха да бъдат в безопасност: Раиса, нероденото му дете, родителите му. Бъдещето му в МГБ щеше да е сигурно и Василий нямаше да има значение.