Том Смит - Дете 44

— Сега разбирам защо идваш тук всяка седмица.

Раиса се усмихна.

— Да. Те ме глезят. Казвам, че би била достатъчна само каша, но…

Степан се намеси:

— Това е повод, за да поглезим и себе си.

Лев се обърна към жена си и я попита небрежно:

— Направо от работа ли идваш?

— Да, от работа.

Това беше лъжа. Първо е отишла някъде с Иван. Но преди Лев да продължи, Раиса се поправи:

— Обикновено идвам веднага след работа. Но тази вечер имах среща, затова закъснях малко.

— Среща ли?

— Ходих на лекар.

Усмихна се.

— Исках да ти кажа, когато сме насаме, но тъй като стана дума…

— Да ми кажеш какво?

Анна се изправи.

— Искаш ли да излезем?

Лев направи знак на майка си да седне.

— Моля те. Ние сме едно семейство. Без тайни.

— Бременна съм.

20 февруари

На Лев не му се спеше. Лежеше буден, загледан в тавана, заслушан в равното дишане на жена си, притиснала гръб до него не от някакво чувство на близост, а от случайно движение в съня. Тя спеше неспокойно. Беше ли това достатъчна причина да я изобличи? Беше. Знаеше как трябва да го опише в доклада си:

Не може да спи спокойно, измъчвана е от кошмари: явно я мъчи някаква тайна.

Можеше да прехвърли отговорността за разследването на друг агент. Можеше да мами себе си, че пристрастно се отнася към случая. Беше прекалено близък с нея, прекалено заинтересован. Но всяко подобно разследване би завършило с едно-единствено заключение. Делото вече беше заведено. Никой няма да посмее да възрази против презумпцията за вина.

Лев стана от леглото и отиде до прозореца в хола, откъдето се разкриваше гледка към жилищния блок отсреща. Стена от прозорци, само три от които светеха, три от около хиляда, и той се запита какво ли тревожи обитателите им, какво им пречи да спят. Изпитваше странна съпричастност с тези три квадрата бледожълта светлина. Беше четири сутринта, час на арестите — най-доброто време да заловиш някого, да го изтръгнеш от съня. Тогава хората са уязвими и объркани. Когато офицерите нахлуят в домовете им, правят непредпазливи забележки, които после често се използват срещу заподозрените по време на разпит. Не е лесно да си благоразумен, когато влачат съпругата ти по пода за косата. Колко пъти Лев бе разбивал вратата с ритник? Колко пъти беше гледал как измъкват двамата съпрузи от леглото, как светят с фенерчета в очите им и под пижамите? Колко пъти беше чувал агентите да се смеят при вида на нечии гениталии? Колко хора той лично бе измъкнал от леглата им? Колко апартамента бе разбил? И колко деца бе държал здраво, докато отвеждат родителите им? Не можеше да си спомни. Бе забравил имената и лицата им. Паметта, в която всичко се сливаше, му служеше добре. Дали той сам не беше я култивирал? Дали не бе вземал амфетамините не за да работи повече, а за да изтрие спомените?

Сред агентите се ширеше популярен виц, който те можеха да разказват безнаказано. Мъж и жена спят в леглото, събужда ги блъскане по вратата. Страхувайки се от най-лошото, те стават и се целуват за сбогом.

Обичам те, моя съпруго.

Обичам те, мой съпруже.

След като се сбогуват, отварят вратата. Отвън стои обезумял съсед, коридорът е пълен с дим, пламъци се издигат чак до тавана. Мъжът и съпругата му се усмихват с облекчение и благодарят на Бога, че това е само пожар. Лев бе чувал различни варианти на вица. В някои пожарът бе заместен с въоръжени бандити, в други — от лекар с ужасни новини. Преди той се смееше весело, сигурен, че това никога няма да му се случи.

Жена му беше бременна. Това променяше ли нещо? Можеше ли да промени отношението на началството му към Раиса? Никога не бяха я харесвали, защото не можеше да роди дете на Лев. А това се очакваше в тези времена, изискваше се двойките да имат деца. След милионите, загинали през войната, децата бяха социално задължение. Защо Раиса не можеше да забременее? Този въпрос подкопаваше брака им. Единственият отговор беше, че нещо с нея не е наред. Напоследък напрежението се беше увеличило: все по-често го питаха за това. Тя ходеше редовно на консултации при лекаря. Сексуалните им отношения бяха прагматични, мотивирани от външен натиск. Иронията на съдбата не остана незабелязана от Лев, точно когато началниците му имаха, каквото искаха, и Раиса забременя, те я искаха мъртва. Може би си струва да каже, че тя чака дете? Обаче отхвърли тази мисъл. Предателят си остава предател, за него няма смекчаващи обстоятелства.

Взе душ. Водата беше студена. Преоблече се и си приготви за закуска овесена каша. Не беше гладен и гледаше как кашата се втвърдява в купата. Раиса влезе в кухнята, седна и потърка очи, за да прогони съня. Той стана. Никой от тях не проговори, докато той чакаше овесената каша да се стопли. Постави купата пред нея. Наля чаша слаб чай и я сложи на масата заедно с бурканче сладко.