Том Смит - Дете 44

Волск, Молотов, Киров, Горки — редица градове по железопътната линия към Москва. На юг от Москва са означени градовете Тула и Орел. Вече в Украйна Лев видя градовете Харков и Горловка, Запорожие и Краматорск. Във всички тези градове бяха станали убийства. Затвори папката. Преди да погледне личните данни, трябваше да провери и петата. Опитвайки се да се съсредоточи, той прегледа списъка на градовете. Отбеляза някои съвпадения, но те бяха малко. Лев се върна на четвъртата папка. Обърна на първата страница и се взря в малката черно-бяла снимка. Мъжът беше с очила. Името му беше Андрей.

Същия ден

Василий седеше на леглото в стаята си в хотела. Пушеше, тръскаше пепелта на килима и пиеше водка направо от бутилката. Не хранеше илюзии: ако не предаде бегълците Лев и Раиса на началниците си, без съмнение щяха веднага да му припомнят убийството на Фьодор Андреев. Такава беше сделката, която сключиха, преди той да тръгне от Москва. Те ще повярват, че Фьодор е работил за Лев, че се е нахвърлил срещу Василий, но само ако той им предаде Лев. В МГБ бяха доста объркани поради своята неспособност да заловят тези двамата, които нямаха нито оръжие, нито пукнат грош, но сякаш бяха се изпарили. И ако Василий успее да ги залови, ще му простят всички грехове. Някои служители бяха готови да приемат, че Лев е вече в чужбина, в ръцете на западните дипломати. Бяха уведомени всички задгранични агенти. Снимки на Лев и съпругата му бяха разпратени до всички съветски посолства. Съставяха се планове за убийството им. Ако Василий успее да им спести скъпото и затрудняващо дипломатическите връзки международно преследване, досието му ще бъде чисто.

Пусна фаса на килима и няколко мига го съзерцаваше как дими, преди да го смачка с тока си. Беше се свързал с ростовската Държавна сигурност, тази пъстра шайка безделници. Даде им снимки. Каза на офицерите да не забравят, че е възможно Лев да си е пуснал брада или да е подстригал косата си късо. Че може да не пътуват заедно. Че може да пътуват по различни пътища. Че един от тях може да е мъртъв. Или да пътуват в група, с помощта на други хора. И че не трябва да обръщат твърде голямо внимание на документите, които Лев отлично знае как да подправи. Че трябва да задържат всички, които будят и най-малкото подозрение. Че Василий ще вземе крайното решение дали да освободят заподозрените, или не. Разполагайки с трийсет души, той организира няколко контролно-пропускателни пункта и проведе поредица от хайки. Нареди на офицерите да докладват за всички произшествия, колкото и незначителни да им се струват, за да може сам да ги провери. Докладваха му денонощно.

Досега не бяха открили нищо. Дали това нямаше да се окаже още една възможност за Лев да го унижи? Може би онзи идиот Фьодор е сгрешил. Може би Лев е тръгнал в съвсем друга посока. Ако е така, то Василий е мъртъв.

На вратата се почука.

На прага стоеше червендалест млад офицер с лист в ръка. Василий му направи знак да влезе.

Завод „Ростселмаш“. Административен отдел.

Двама мъже са нападнати, откраднати са лични дела.

Василий скочи на крака.

— Той е тук.

Същия ден

Стояха един до друг, на петдесет крачки от входа. Лев косо погледна жена си. Тя не подозираше за душевния потрес, който преживяваше. Чувстваше се замаян, сякаш бе взел наркотик. Някъде дълбоко в душата си се надяваше, че кошмарът ще се разсее, здравият смисъл ще се върне и за всичко ще се намери друго обяснение, а това няма да е къщата на по-малкия му брат.

Андрей Трофимович Сидоров.

Така се казваше неговият по-малък брат.

Павел Трофимович Сидоров.

А така се казваше някога самият той, преди да се отърси от детската си самоличност, както влечугите сменят кожата си. Малката снимка в трудовата книжка потвърждаваше, че това е Андрей. Чертите на лицето бяха същите — изгубено изражение. Очилата бяха нови. Но именно затова беше тъй непохватен, поради своето късогледство. Неговият срамежлив и тромав по-малък брат — убиец на четирийсет и четири деца. Това изглеждаше пълна безсмислица и в същото време имаше дълбок смисъл: примката, сдъвканата кора, преследването. Принуден отново да се върне в миналото, което бе прогонил завинаги, Лев си спомни как учеше малкия си брат да прави въжена примка и да дъвче дървесна кора, за да потиска чувството за глад. Нима тези уроци бяха станали причина за някаква лудост? Защо Лев не направи връзката по-рано? Не, би било нелепо да се очаква от него такава проницателност. Същите уроци са предавани на много деца, обучавани да ловуват. При огледа на жертвите Лев не забеляза тези съществени подробности. Или беше ги забелязал? Той ли бе избрал този път, или пътят бе избрал него? Това ли бе причината, поради която се бе заел с това разследване, когато разумът му диктуваше да се прави, че това няма отношение към него?