Том Смит - Дете 44

Конвейерът в завода работеше по двайсет и четири часа в денонощието. Освен работниците, които бяха на смяна, наоколо нямаше много хора. Територията на завода беше огромна. Тук сигурно работеха няколко хиляди души, Лев си мислеше, че са десетина хиляди — счетоводители, чистачи, товарачи и монтажници на конвейера. Тъй като дневната смяна още не беше напуснала, едва ли някой би го заподозрял като външен човек. Вървеше спокойно и решително към най-голямата сграда, сякаш цял живот е работил тук. Оттам излязоха двама мъже, запалиха цигари и тръгнаха към портала. Забелязаха го и спряха. Лев нямаше как да ги избегне, махна им с ръка и тръгна към тях.

— Аз съм снабдител от автомобилния завод във Волск. Трябваше да пристигна по-рано, но влакът закъсня. Къде е административната сграда?

— Няма отделна сграда. Администрацията е тук, на горните етажи. Ще ви заведа.

— Няма нужда, ще се оправя.

— Не бързам за вкъщи. Ще ви заведа.

Лев се усмихна. Не можеше да откаже. Двамата мъже се сбогуваха и Лев последва нежелания си придружител в главната сграда.

Като прекрачи прага, Лев за миг забрави всичко. Поразиха го размерите на сградата, високият таван, шумът на машините — това създаваше усещане за чудо, присъщо само на църквите. Това наистина беше новата църква, народен храм, и чувството на благоговение бе почти толкова важно, колкото и произвежданите тук машини. Лев и мъжът вървяха един до друг и водеха неангажиращ разговор. Лев изведнъж се зарадва, че има придружител; никой не се заглеждаше в тях. Но пък се питаше как ще се отърве от него.

Тръгнаха нагоре по стълбата, която водеше от цеха към администрацията. Мъжът каза:

— Не знам дали ще има някой там. Обикновено не работят нощна смяна.

Лев все още нямаше ясна представа как ще действа по-нататък. Щеше ли да успее да ги заблуди? Едва ли, като се имаше предвид конфиденциалната информация, от която имаше нужда. Нямаше просто да му я дадат, каквато и причина да измисли. Щеше да е много по-лесно, ако все още притежаваше служебната си карта от Държавна сигурност.

Завиха зад ъгъла. От коридора, който водеше към администрацията, се виждаше конвейерът долу. Каквото и да предприемеше Лев, работниците щяха да го видят. Придружителят му почука на вратата. Сега всичко зависеше от това колко души има вътре. Вратата отвори възрастен мъж с жълтеникава кожа и кисело изражение, облечен в костюм, типичен счетоводител.

— Какво искате?

Лев надникна над рамото на счетоводителя. Стаята беше празна.

Лев се извъртя и удари придружителя си в корема, което го накара да се превие на две. Преди счетоводителят да се опомни, Лев го стисна силно за гърлото.

— Прави, каквото кажа, и ще останеш жив, ясно ли е?

Той кимна и Лев бавно го пусна.

— Спусни всички щори. И свали вратовръзката си.

Лев издърпа вътре младия мъж, който още не беше се съвзел. Затвори вратата и я заключи. Счетоводителят свали вратовръзката си и я хвърли на Лев, след което спусна щорите на прозореца и ги откъсна от външния свят. Лев завърза с вратовръзката ръцете на младия мъж, като държеше счетоводителя под око. Тук едва ли имаше оръжие или алармена инсталация, защото нямаше какво да се краде. Като спусна щорите, счетоводителят се обърна към Лев.

— Какво искате?

— Трудовите книжки.

Озадачен, той послушно отключи шкафа с документите. Лев застана до него.

— Останете на мястото си, не мърдайте и дръжте ръцете си върху шкафа.

Имаше хиляди папки с обширна информация не само за настоящите работници, но и за напусналите. Официално длъжността снабдител не съществуваше, тъй като това говореше за недостатъци в системата на производството и снабдяването. Едва ли те са вписани под тази длъжност.

— Къде са личните дела на снабдителите?

Възрастният мъж отвори шкафа и извади дебела папка, на която за прикритие пишеше „Изследователски отдел“. Доколкото Лев можеше да прецени, в момента по доставките работеха петима души. Изнервен, защото цялото им разследване зависеше от тези документи, той започна да проверява служебните данни за тези хора. Къде са пътували и кога? Ако датите на командировките съвпадат с датите на убийствата, значи е намерил убиеца. Ако съвпаденията са достатъчно, ще отиде при него и ще го обвини за убийствата — беше сигурен, че той няма да издържи и ще си признае. Прокара пръст по списъка, сравнявайки датите и местата с тези, които помнеше. Не намери съвпадения в първия списък. Спря за миг, съмнявайки се дали не му изневерява паметта. Но трите дати, които не можеше да забрави, бяха двете убийства във Волск и едно в Москва. Този доставчик никога не беше ходил там, нито беше пътувал по Транссибирската магистрала. Отвори втората папка и без да обръща внимание на личните данни, се прехвърли направо на служебната информация. Снабдителят бе започнал работа едва миналия месец. Лев отмести папката встрани и отвори третата. И в нея нямаше съвпадения. Оставаха само две. Прелисти четвъртата.