Линкольн Чайлд - Третата порта

— Добре, започваме — обяви той. — Да поговорим за онова, което знаем. — Обърна се към мъж в бял гащеризон и попита: — Кембъл, какво е състоянието на нашето електрическо захранване?

Мъжът, наречен Кембъл, подсмръкна.

— Увеличихме мощността на първия генератор до деветдесет и осем процента от максималната. Производството на електрическа енергия е спаднало до шестдесет и пет процента от обичайното.

— Състоянието на системите за събиране и преработка на метан?

— Непроменено. Скруберите и разделителните прегради работят с върхова мощност. Сега обаче, когато вторият генератор е повреден, трябваше да намалим производството на гориво.

— Слава богу, че още работят. — Възрастният мъж се обърна към друг член на екипа — ниска жена с таблет в скута. — Разбрахме, че производството е спаднало с трийсет и пет процента. Как се отразява това на работоспособността на Станцията?

— Доктор Марч, изключихме всички маловажни функции — отговори тя.

Лоугън огледа мъжа с нов интерес. Значи това беше Фенуик Марч, помисли си той. Беше чувал за него: той бе главният археолог на експедицията. Според Ромеро той командваше, когато Стоун отсъстваше, и май му беше приятно да чува гласа си.

— Как стои положението с главната операция по издирването? — попита той жената.

— Непроменено. Пренасочихме мощност и хора, където беше нужно.

Марч се обърна към трети човек.

— Монтоя? Как върви замяната?

Мъжът, назован Монтоя, се размърда на стола си.

— Изпратили сме запитвания.

Изражението на Марч се промени рязко, сякаш беше подушил нещо гадно.

— Запитвания?

— Генератор с мощност шест хиляди киловата не е стока, която често се среща в тоя край на света, а ние не можем да си позволим да привличаме вниманието в Хартум или…

— По дяволите! — прекъсна го Марч. — Не ми пробутвай извинения! Имаме нужда от резервен генератор, и то веднага!

— Да, доктор Марч — отговори човекът със сведена глава.

— Работим при сгъстени срокове, не можем да си позволим никакви забавяния и проблеми, да не говорим за загуба на половината електрозахранване.

— Да, доктор Марч — повтори мъжът и още повече се присви, сякаш искаше да потъне в земята.

Марч се огледа и погледът му падна върху Валентино.

— Прегледахте ли останалото от втория генератор?

Валентино кимна с едрата си глава.

— Е?

Италианецът вдигна рамене.

— Трудно е да се каже. Машината беше разкъсана на парчета, механизмите са полустопени. Може би дефект в статора, пробив в намотката на някоя от бобините. Каквото и да е, прегряването е стигнало до връзките и колекторните пръстени и от там до резервния резервоар.

— Да, резервният резервоар.

Марч се обърна към Ръш, сякаш сега му беше хрумнало.

— Знаеш ли нещо повече за състоянието на Роджърс?

Лекарят поклати глава.

— Последното, което чух, беше, че е в критично състояние в коптската болница. Всеки момент чакам да ми се обади някоя от сестрите, за да докладва.

Марч само изръмжа, след това отново насочи вниманието си към Валентино.

— Можеш ли поне да ми кажеш дали това е предизвикано от механична повреда, структурна слабост или е бил забъркан… някакъв външен елемент?

В този момент Кристина Ромеро вдигна поглед и видя, че Лоугън я гледа. Тя му отправи полупрезрителна, полузакачлива усмивка.

— Външен елемент? — изсмя се Валентино. — Имаш предвид нещо като саботаж?

— Това е една от възможностите — предпазливо отговори Марч.

Италианецът замълча, докато обмисли чутото.

— Ако е било саботаж — а е възможно някой кучи син да е бърникал в машината, огънят е унищожил всички улики.

— Фенуик — намеси се Ръш тихо, — какво те кара да мислиш за саботаж? Ти поне знаеш колко внимателно беше подбран екипът.

— Знам — кимна Марч и сведе очи, — но никога не съм участвал в експедиция с толкова много бъркотии. Сякаш… — Той замълча. — Сякаш някой иска работата ни да се провали.

— Ако случаят е такъв — поклати глава Ръш, — има много по-лесни начини да го направи, отколкото да саботира генератора.

Марч бавно вдигна очи и погледна Ръш многозначително.

— Това е вярно. Самата истина — кимна той.

Джек Уайлдман висеше провесен на единайсет метра под повърхността и наблюдаваше как неговият партньор по гмуркане, Дейв Мендълбаум, се готви да пусне Дебелата Берта. Реши, че „гледаше“ не е точната дума: Мендълбаум не беше повече от неясно петно в калния ужас, който ги заобикаляше от всички страни. Черно петно на черен фон, различим единствено защото се движеше.