Линкольн Чайлд - Третата порта

Археологическият екип беше свършил с първоначалния оглед на скелета, намерен от двойката водолази. И сега беше ред на Ръш да проведе онова, което по същество щеше да бъде аутопсия.

Самата колекция от кости беше в синя пластмасова кутия за улики, поставена върху количка от неръждаема стомана. Ръш взе чифт латексови ръкавици, натисна бутона за запис и започна да говори във висящия от тавана микрофон.

— Обследване на останките, намерени на шестнайсетия ден от началото на проекта в плитка дупка в рамките на квадрат Г–3. Проучването се провежда от Итън Ръш, асистира Гейл Трапсин. — Настъпи пауза. — Смесицата от наноси и кал, заобикаляща останките, очевидно е играла ролята на консервант, затова скелетът е в много добро състояние. Въпреки това се виждат и следи от значително разложение.

Той свали капака на кутията за улики и внимателно започна да вади костите една по една и да ги подрежда върху масата за аутопсии.

— Черепните и лицевите кости са цели, както и тези от гръдния кош, ръцете и гръбначния стълб. Водолазни екипи издирваха останалата част от скелета, но без успех. Намериха обаче няколко парчета кожа, които може би са били част от сандали. Археологическият екип предположи, че може би само горната част от скелета е била запазена под скалите, а долната част се е разложила напълно и вече не съществува.

Той подреди костите на масата в техния приблизителен анатомичен порядък. Лоугън любопитно ги оглеждаше. Бяха тъмнокафяви, почти с цвета на махагон, и сякаш излъскани от калната баня, продължила пет хиляди години. Докато Ръш работеше и вадеше още кости, помещението започна да мирише като Ал Суд: на торф и гнила растителност, премесени с една странна сладникава миризма, която предизвика леко гадене у Лоугън.

Ръш заговори отново.

— Ядреновъглеродното датиране с помощта на масспектрометър сочи, че костите са приблизително на пет хиляди и двеста години при два процента възможна грешка заради естествените замърсители в коренните скали.

— Съвременни на Нармер — подхвърли тихо Ромеро, докато въртеше в ръце вечно присъстващата си писалка.

— С тялото бяха открит кръгъл щит в много лошо състояние и останките от нещо, което, изглежда, е било боздуган.

— Оръжията на личната охрана на фараона — добави Ромеро.

— Макар, както вече споменах, щитът да е в лошо състояние, археологическият екип използва восъчна отливка с подкрепата на дигитално усилване, за да станат видими останките от орнаменталната украса на предната част на щита. Екипът смята, че орнаментът е серех, затварящ два символа — риба и нещо, което прилича на инструмент.

— Морска котка и длето — обясни Ромеро. — Фонетичното представяне на Нармеровото име. Поне така предполагам, стига Марч да ми позволи някога да погледна проклетото нещо.

Ръш натисна бутона на микрофона и каза през рамо:

— Кристина, моля те, задръж коментарите си за по-късно, когато свърша с аутопсията.

Ромеро наведе глава и шеговито козирува в знак на подчинение.

— Извинявай.

Ръш отново включи микрофона.

— Както вече казах, черепът е сравнително запазен. Тилната част и лицевите кости не са понесли особени повреди. Слепоочните кости липсват. Мандибулата, подезичната кост и ключицата имат сравнително големи увреждания. Повечето зъби липсват, а онези, които са останали, са с напреднал кариес, обичаен за онова време. — Той замълча, за да огледа останалата част от костите. — Със спускането от шийните към гръдните и лумбалните прешлени на гръбнака състоянието им се влошава. Последният кръстен прешлен и опашната кост напълно липсват. Ребрата от първо до осмо са в наличност. Докато в долния край на гръдния кош състоянието на ребрата значително се влошава, по външната част на шесто ребро има ясно различими следи от… — тук той замълча, за да огледа още веднъж внимателно реброто — … приличат на белег от удар с нож или меч. Това ни навежда на предположението, че причината за смъртта е убийство.

— Знаех си! — извика победоносно Ромеро.

Това неочаквано изригване, в пълен контраст със спокойния, уравновесен тон на Ръш, накара Лоугън да подскочи. Ръш отново изключи микрофона и по лицето му се изписа раздразнение.

— Кристина, трябва да ти напомня…

— Бъркаш за причината за смъртта — прекъсна го тя. Победоносните нотки в гласа ѝ не бяха изчезнали. — Не е било убийство, а самоубийство.

Раздразнението по лицето на Ръш премина в удивление.

— Как е възможно да знаеш…