Линкольн Чайлд - Третата порта

Пъхна ръцете си в джобовете и закрачи напред-назад, докато говореше.

— Приятели, археологическите разкопки са като детективски роман. Миналото обича да пази своите тайни. Не иска да ги разкрива. Затова моята работа е да играя ролята на детектив. А всеки добър детектив знае, че най-добрият начин за разкриване на една мистерия е да събереш колкото може повече инструменти, колкото може повече улики, колкото може повече проучвания — колкото повече, толкова по-добре.

Спря се на място и прокара пръсти през бялата си коса.

— Както знаете, правил съм това вече много пъти и с резултати, които говорят сами за себе си. Правя го отново тук и сега. Не икономисвам от разходи за проучвания, екипировка или таланти. Всички вие, застанали сега пред мен, сте най-добрите в своята област. Аз съм свършил своята работа. И сега, с намирането на този скелет, без съмнение личен телохранител на фараон Нармер, отново сме на прага на успеха. Убеден съм, че сме на дни, само на дни, от намирането на гробницата. И когато го направим, ще научим още от тези тайни, които миналото се опитва да скрие от нас.

Стоун отново огледа смълчаната група пред него.

— Както вече казах, аз си свърших работата. Сега, когато сме толкова близо, вече е време и вие да свършите своята. Нашият времеви прозорец е твърде къс. Разчитам, че всички вие ще положите максимални усилия. Какъвто и пост да заемате в екипа — дали началник на екипа водолази или мияч на чинии в стола — вие сте съществена, важна част от машината. Всеки един от вас е жизненоважен за нашия успех. През следващите дни искам да не го забравяте.

Стоун отново се изкашля, за да прочисти гърлото си.

— Някъде под нашите крака се намират невъобразимите съкровища, които Нармер е струпал около себе си в гробницата, за да му служат по време на живота в отвъдното. Откриването и проучването от нас на тези съкровища не само ще ви направи прочути, но и богати. Не непременно в парично изражение, макар че и това ще го има. Най-важното е, че откритията ще разширят неимоверно нашите познания за най-ранните египетски фараони. Това е богатството, на което ние, детективите на историята, не можем никога да се наситим.

Тук хората отново избухнаха в ръкопляскания. Стоун им позволи да го аплодират петнайсет секунди, после трийсет, преди да вдигне ръце.

— Няма повече да ви задържам — каза той. — Всички вие си имате работа. Както вече казах, през следващите няколко дни очаквам да дадете най-доброто от себе си. Имате ли някакви въпроси?

— Аз имам въпрос — чу се Лоугън да изрича в настъпилото мълчание.

Когато сто и петдесет глави се обърнаха, за да видят кой се е обадил, Лоугън се запита, какво, по дяволите, го беше накарало да го направи. Беше нещо, което беше обмислял, но нямаше намерение да изказва предположенията си на глас.

Портър Стоун явно не беше очаквал каквито и да е въпроси, защото вече се беше обърнал и разговаряше с Марч. Щом обаче чу гласа на Лоугън, се завъртя и затърси с поглед човека, който се беше обадил.

— Доктор Лоугън? — попита Стоун, когато го забеляза.

Той кимна.

— Какво ви тежи на сърцето?

— Нещо, което казахте току-що. Казахте, че Нармер е струпал съкровището около себе си, в своята гробница, за да го придружи в отвъдния свят. Питам се, след като е построил толкова далечна и тайна гробница, дали той не просто е трупал ценности, а ги е скрил, за да ги защити?

Стоун се смръщи.

— Разбира се. Всички владетели са се опитвали да защитят земните си притежания от вандали и обирани на гробове.

— Нямах предвид такава защита.

Настъпи кратко мълчание. После Стоун промърмори:

— Интересно предположение. — После повиши тон, вече говореше на всички събрали се. — Благодаря ви отново за отделеното време. Сега може да се върнете по работните си места.

Тълпата започна да се разпръсква, хората се насочваха към изхода, а Стоун повика Лоугън.

— Вие останете. Мисля, че трябва да поговорим.

Личният кабинет на Портър Стоун в края на един от вътрешните коридори на Бялото крило беше малък, но много функционален. Нямаше бюро с компютър, нито рамкирани корици от списания с неговата снимка. Вместо това в средата имаше кръгла маса, заобиколена от десетина стола; на плота лежаха няколко лаптопа и късовълново радио. На лавиците край стената бяха подредени книги по египтология и история на династиите. Липсваха артефакти, изкопани от гробниците предмети или каквито и да е било украшения. Единственото нещо, което висеше на стената, беше лист със сегашния месец, откъснат от календар и залепен с безцветна лепенка зад конферентната маса, сякаш да подчертае недостига на време, с който се налагаше да се борят.