Линкольн Чайлд - Третата порта

— Съжалявам, но не мога да се съглася с теб — упорстваше Тина. — В отвъдното той ще бъде фараон точно както е бил тук. Затова ще са му нужни символите на властта.

— Ако това е вярно, защо досега не се открити корони? Дори в неограбени гробници?

— Бъди си колкото си искаш скептичен — подхвърли Тина с малко по-висок тон. — Фактът обаче си остава непроменен: Нармер си е дал невероятен труд, нечувани усилия е положил, за да запази гробницата си в тайна. Други фараони от първата династия са се задоволявали с гробници от кирпичени тухли в Абидос. Но не и Нармер. Неговата гробница не е дори кенотаф, както царските в Сакара — символичен гроб — а шибан фалшификат! Само помисли за усилията, които е положил, за рисковете, които е поел, за пожертваните животи — единствено да запази мястото на истинската си гробница в тайна. Затова, я ми кажи, Фенуик, ако в тази гробница не е скрита двойната корона — тогава какво е заровено под Ал Суд?

Тя се облегна назад с победоносно изражение.

Марч я гледаше лукава усмивка.

— Много добър въпрос. Какво, ако изобщо има нещо?

Победоносното изражение на Тина се смени със смръщване.

Марч се обърна към Дженифър Ръш.

— Всъщност, може би този въпрос би трябвало да зададем на вас? Кажете ни, какви тайни стигнаха отдолу до вас?

Леката нотка сарказъм в гласа на археолога не можеше да бъде пропусната. Дженифър Ръш сякаш не я забеляза.

— Откритото от мен е поверително и се споделя само с моя съпруг и доктор Стоун — отговори тя. — Ако искате да научите повече, трябва да питате тях.

Марч махна с ръка.

— Няма значение. Госпожо Ръш, надявам се, че нямате нищо против моето недоверие, но като човек, който се занимава с емпирична наука, който основава своите заключения на осезаеми доказателства, на мен ми е трудно да повярвам в парапсихологията и разни други псевдонауки.

Надутото и презрително отношение на Марч подразни Лоугън.

— Като учен, който се занимава с емпирична наука — намеси се той, — дали едно осезаемо доказателство няма да изтрие този недоверчив тон от гласа ви?

Марч го изгледа, сякаш му вземаше мярката като противник.

— Разбира се.

— Тогава какво ще кажете за картите на Зенер 25 25 Карти, използвани за експерименти с екстрасензорните възприятия и най-вече ясновидство. Създадени от Карл Зенер през 30-те години на XX век. — Б.пр. ? — попита Лоугън.

Очите на Дженифър Ръш се спряха за миг на него, преди да се отместят встрани.

Марч се смръщи.

— Картите на Зенер?

— Известни са и като картини на Рине — колега на Зенер. Използват се при експерименти с екстрасензорните възприятия. — Той придърпа мешката си, порови малко в нея, след това извади комплект доста големи карти и ги показа на групичката. На всяка имаше една от петте различни форми на бял фон: кръг, квадрат, звезда, кръст и три вълнообразни линии.

— О, тези ли! — Марч обърна очи.

Тина се засмя.

— Значи такива неща носи детективът на свръхестественото в своята торба с номера?

— Между другите. — Лоугън погледна Дженифър Ръш и повдигна картите, сякаш искаше да я попита: „Виждаш ли накъде отивам? Имаш ли нещо против?“.

Тя вдигна рамене. Лоугън се настани между Тина и Марч, така че и тримата можеха да виждат картите, а Дженифър Ръш — не.

— Аз ще вдигна общо десет карти, една по една — обясни Лоугън на групичката. — Госпожа Ръш ще се опита да ги разпознае.

Започна с вдигането на картата, на която имаше звезда.

— Кръг — отговори веднага Дженифър Ръш, вторачена в гърба на картата.

Лоугън изчака секунда и вдигна картата с вълнообразните линии.

— Кръст — каза Дженифър Ръш.

По лицето на Марч се изписа презрение.

Лоугън пое дълбоко дъх. След това вдигна картата, на която имаше кръг.

— Звезда.

С нарастващо неудобство Лоугън продължи нататък. Дженифър Ръш бъркаше всеки път. Лоугън се сети какво му беше казал нейният съпруг — за скалата на Клайнер-Вексман, според която коефициентът ѝ бил най-високият от всички тествани. „Тук определено нещо не е наред“, помисли си той. Професионалните му инстинкти започнаха да долавят шарлатанство.

Той остави десетте карти с лице към плота. Докато го правеше, видя как Дженифър Ръш оглежда самодоволното изражение на Марч. Известно време жената мълча, после го попита:

— Сбърках всички, нали?

— Да — потвърди Лоугън.

— Хайде още веднъж. Този път няма да сбъркам.

Лоугън взе картите и започна отново да ги вдига една по една в същия ред.