Линкольн Чайлд - Третата порта

— И това не е всичко. Недалеч от мястото, където е намерен скелетът, може би на сто и двайсет или на двеста и петдесет метра северно от него, ще намерим още скелети. Много, много скелети. Отивам да кажа на Валентино къде да изпрати водолазите. — И без да добави нещо повече, тя стана и забързано излезе от залата за аутопсии, оставяйки Лоугън и Ръш да се гледат смаяно.

Намирането на скелета, освен че повдигна духа на участниците и повиши вълнението в Станцията, възвести и идването на Портър Стоун. Пристигнал вечерта, под прикритието на нощта, той свика на другата сутрин общо събрание на персонала. Работата, включително гмуркането, щеше да спре за трийсет минути, докато Стоун свърши обръщението си към участниците.

Събранието трябваше да се проведе в най-голямата работилница в Зеленото крило. Когато точно в десет Лоугън влезе там, първо се огледа любопитно. Метални стелажи заемаха трите стени, издигаха се от пода до тавана. Наредените на лавиците кутии съдържаха всяка мислима част, инструмент или оборудване. На подемници стояха няколко джета, повече или по-малко разглобени. На метални маси бяха подредени различни части от разглобени двигатели и водолазно оборудване. В един от ъглите се виждаше нещо, което приличаше на част от изгорелия генератор с почернели страни под ярката светлина на индустриалните лампи.

Погледът на Лоугън се премести от помещението върху хората, които се бяха събрали в очакване на Стоун. Това беше една невероятно разнообразна група: учени в бели престилки, техници, водолази, общи работници, готвачи, електротехници, механици, инженери, историци, археолози, пилоти — множество от сто и петдесет души, събрано тук по хрумването на един-единствен човек — човек с кристално ясна представа какво иска да постигне и с желязна воля да го осъществи.

Сякаш по даден знак Стоун влезе в работилницата. Насъбралите се спонтанно започнаха да ръкопляскат. Стоун мина през множеството, като се здрависваше и промърморваше по някоя дума на хората, които го спираха. Беше зарязал арабските одежди и сега носеше лек ленен костюм, но дори да беше в кожено пилотско яке и плантаторска шапка, пак нямаше да изглежда повече като авантюрист. Излъчването идваше от потъмнялата от слънцето обветрена кожа и от начина, по който се движеше високото му слабо тяло: почти животинската грация сякаш излъчваше аурата на изследвания и открития.

Когато стигна края на помещението, той се обърна, за да застане с лице към хората. Постепенно множеството потъна в нетърпеливо мълчание. Стоун продължаваше да се оглежда усмихнат, оставяше напрежението да нарасне. Малко по-късно най-сетне се изкашля, за да прочисти гърлото си, и заговори.

— Първото ми преживяване като търсач на съкровища беше когато бях на единайсет. В града в Колорадо, където израснах, се ширеше легенда за индианско племе, което някога живяло в полето пред града. Момчета като мен, студенти и дори професионални археолози отново и отново идваха по тези места. Копаеха дупки и ровове за проверка, обикаляха района с металотърсачи, без да намерят дори едно мънисто. Аз се присламчвах към тях. Трябва да съм кръстосвал десетки пъти тези полета с впити в земята очи, търсещи следи.

Но един ден вдигнах очи от земята и се вгледах в мястото. За първи път се вгледах истински в мястото. Отвъд нивите, на около километър и половина по-натам, земята се спускаше плавно към Рио Гранде. Покрай реката имаше храсти с хибискус, а тревата беше гъста и тучна.

В младежкото си съзнание се върнах двеста години назад. Видях групата индианци на лагер край реката. Там имаше достатъчно вода за пиене и готвене, риба в изобилие, сладка трева за конете, сянка и убежище под дърветата. След това погледнах към сухите, голи полета, където стоях. Защо местните жители ще правят бивака си тук, попитах се, след като наблизо има едно много по-благоприятно място?

Извървях разстоянието до реката и започнах да човъркам в калта и тревата на речния бряг. И след десет минути намерих ето това. — Той бръкна в джоба си и го вдигна високо, за да може тълпата да го види. Лоугън видя връх на стрела от обсидиан, съвършено изсечен — истинска красота. — Връщах се на това място още много пъти. Намерих още върхове на стрели, глинени лули, каменни чукала и множество други неща. Нищо преди или след това обаче не ме е изпълвало с такова вълнение, като намирането на този връх от стрела. Оттогава той е винаги с мен. — Той го пъхна в джоба си, след това огледа събралото се множество. Очите му се местеха от човек на човек, преди да заговори отново. — Не беше само тръпката от откритието. Не беше само намирането на нещо красиво, на нещо със стойност. Важното беше, че използвах интелекта си, способността си да мисля извън зададените научни рамки, за да разгадавам загадките на миналото. Всички преди мене приемаха като евангелие историите къде са бивакували местните жители. Аз също в началото тръгнах по този път, но след това научих един важен урок. Урок, който и досега не съм забравил.