Линкольн Чайлд - Третата порта

Тук никога не е имало настояще, да не говорим за минало; като изключим случайните острови от солидна земя, на които никога не е живял човек. Ала дори най-големият дивак не би могъл да оцелее сред тази пустош от носещи се тръстики и кал. Низшите форми на живот процъфтяват в лудо изобилие на това място, но за… хората Ал Суд не предлага нищо, освен заплахата от глад, болести и смърт.

Лоугън свали книгата.

— Боже мили, това място наистина ли съществува?

— Да, наистина. Ще го видиш още преди да се мръкне. — Ръш се размърда на пейката. — Представи си район с ширина хиляди квадратни километра, не толкова тресавище, колкото лабиринт от папирусови стебла и подгизнали от вода дънери. И кал. Кал има навсякъде и е по-коварна и от подвижните пясъци. Ал Суд не е дълбок, често само деветдесет сантиметра или метър и двайсет. Толкова е нашарен с преплетена подводна растителност, а водата е толкова пълна с наноси, че водолазите не виждат на повече от няколко сантиметра от лицата си. През деня водата е пълна с крокодили, а нощем въздухът гъмжи от комари. Всички ранни изследователи се отказвали да го прекосят и го заобикаляли. Може би днес Ал Суд не е толкова отдалечен или непроходим, както по времето, когато Мурхед е писал книгата си, но не е за разходка. Тресавището представлява широка, плитка долина. Тя всяка година се разширява. Наистина с малко, но се разширява. Като живо същество е — затова са ни нужни толкова тесни плавателни съдове. Да пресечеш Ал Суд е все едно да се опитваш да прекараш игла през кората на дърво. Всеки ден хеликоптер разузнава и отбелязва местещите се водовъртежи, чертае на картата нови маршрути между тях. И всеки ден тези маршрути се променят.

— Значи лодката играе ролята на нещо като ледоразбивач — отбеляза Лоугън. Сети се за странното оборудване, което беше видял на носа.

Ръш кимна.

— Ниското газене помага за преодоляването на подводните прегради, а витлото на кърмата осигурява нужната мощност за промъкване през тесни места.

— Да, прав си. Наистина звучи като ада на земята. Тогава защо… — Той замълча. — О, не…

Ръш кимна.

— О, да!

— Мили боже! — Лоугън изведнъж замълча. — Значи гробницата на Нармер е там? Но как така?

— Помниш ли какво каза Стоун? Помисли малко. Нармер полага изключителни усилия, за да скрие местоположението на своята гробница. Той всъщност излиза от Египет, минава край шестте нилски прага, влиза в Нубия — опасно пътуване из враждебни земи. Като се има предвид колко рано се случва това в египетската история — не бива да забравяме, че това е архаичният период, времето на първата династия, а имаме постижение като построяването на Голямата пирамида. Не само това, но и Нармер е единственият фараон, който не е погребан в Египет — както вероятно знаеш, всички фараони е трябвало да бъдат погребвани на египетска земя.

Лоугън кимна.

— Точно затова Египет никога не е колонизирал чужди земи.

— Джереми, като се вземе всичко това предвид — цялото това невероятно усилие, разходи и рискове — как смяташ, дали гробницата на Нармер не съдържа нещо особено ценно?

— Да, но в едно непроходимо тресавище… — Лоугън поклати глава. — Помисли си само за логистиката, нужна за изграждане на гробница там. Особено за една примитивна култура, която трябвало да работи на враждебна територия.

— Точно в това е дяволската красота на цялата история. Помниш ли, че Ал Суд всяка година се разпростира още малко? Нармер го е знаел. Можел е да построи гробницата си на края на Ал Суд по онова време. Само е трябвало да запази местоположението в тайна. Под тресавището има огромна система от вулканични пещери. След неговата смърт непрекъснато разширяващото се тресавище е щяло да скрие всяка следа от гробницата. Природата е щяла да свърши неговата работа. — На лицето на Ръш се изписа безпокойство. — За малко да успее.

— Какво искаш да кажеш?

— Чу какво каза Стоун. Разкопките започнаха и вървят гладко като по часовник. Всички специалисти са по местата си — техниците, археолозите, механиците и всички останали. Само че… — Той се поколеба. — Само че откриването на точното местоположение се оказа малко по-трудно, отколкото смятаха експертите на Стоун. — Ръш въздъхна. — Разбира се, трябва да добавим и обичайната необходимост да не се набиваме на очи — естествено, не толкова, колкото на обикновени разкопки, но все пак е нужно. На всичкото отгоре сега е най-лошото време за работа през годината — дъждовният сезон. Той превръща Ал Суд в още по-трудно, неприятно и нездравословно място за пребиваване.