Линкольн Чайлд - Третата порта

За миг Ръш го изгледа с празен поглед. След това се изкиска и поклати глава.

— Така ми се пада, щом питам.

— Най-сериозно — невинаги е въпрос на нанизи чесън или епруветки с прах от феи. Просто изисква много широки познания в определени области. Някои от тях очевидни — като историята и сравнителната теология. Други не толкова, например астрологията и ъъъ… тайните изкуства. Също така желание да държиш съзнанието си отворено. Чувал ли си за бръснача на Окам 10 10 Това е най-разпространеното название на простотата в науката. От множество теории, които обясняват някой въпрос еднакво добре, за предпочитане е най-простата. — Б.пр. ?

Ръш кимна.

— Entia non sunt multiplicanda praeter necessitament. Обикновено простото обяснение е най-точното. Да, но в моята област аз се придържам към точно обратния подход. Често точното обяснение е най-малко очакваното, най-необикновеното — или поне за хора като нас: модерни, образовани по западен образец, изгубили връзка с природата и отнасящи се с недоверие и нетърпение към практиките и вярванията от миналото. — Той замълча за кратко. — Да вземем призрака от Екзетър, който спомена. С помощта на изчерпателно проучване на старите градски регистри и с разпитване на местните за легенди и предания научих достатъчно за едно разрешено от общността убийство на предполагаема вещица — някъде около 1400 година, за да получа онова, от което имах нужда. След събирането на тази информация и намирането на гроба на вещицата, беше просто въпрос на провеждане на определени ритуали с използването на определени химикали.

— Искаш да кажеш… — Ръш беше наистина смаян. — Искаш да кажеш, че това наистина е било призрак?

— Разбира се, а ти какво очакваше?

Отговорът беше посрещнат с мълчание. След минутка или две Лоугън се размърда на мястото си.

— Да се върнем на основната тема. Историята на Стоун е забележителна, но тя повдига почти толкова въпроси, колкото са отговорите. И не става дума само за онова, което е в гробницата. Как например е успял да научи действителното ѝ местоположение? Искам да кажа, че този остракон е пленителен артефакт, но със сигурност не може да замести пътна карта.

За миг мислите на Ръш се зареяха някъде много далече. След малко той разтърси глава, за да се върне в настоящето.

— И аз не знам всички подробности. Огромни финансови и организационни ресурси бяха използвани за целта. Разбира се, много дискретно. Знам, че е започнал с изучаване на пътуванията на Питри. След като е дешифрирал остракона — откъде иначе старият египтолог е знаел къде да търси? Не би хукнал толкова бързо за Египет, ако нямаше доста добра представа. Стоун сглобил известните факти. И започнал търсенето около храма на Хор в Хиераконполис.

— Къде?

— Столицата на Горен Египет. Дом на фараона Нармер, преди да нахлуе в тучните северни земи и да обедини страната. Там в началото на двайсети век е открита плочата на Нармер. А за Питри се знаело, че в ранните си експедиции е стигал на юг чак до Хиераконполис.

— Столицата на Нармер — повтори Лоугън. — Дом на плочата на Нармер и предполагам, и на този остракон. Както и център на проучванията на Питри. Значи това е мястото, където се намира гробницата му? Хиераконполис?

Ръш поклати глава.

— Не, просто там намерихме документа, който ни отведе до истинската гробница.

Лоугън се замисли.

— Точно така — заключи той. — Не би могло да е Хиераконполис. Защото ти каза, че мястото не било толкова подразбиращо се като Египет. — Той стрелна с кос поглед лекаря. — Какво точно искаше да кажеш с тези думи?

Ръш се изкиска.

— Вече се чудех кога ще попиташ. Ще поговорим за всичко на кораба.

— Кораба ли?

Ръш кимна и точно тогава Лоугън усети, че самолетът започва да се спуска плавно. Когато погледна отново през илюминатора, видя, че Нил се е разширил в езерото Насър. След още петнайсет минути се приземиха на безименна самолетна писта малко зад езерото: една-единствена асфалтирана ивица, заобиколена от безизразната пустиня. Слязоха и се качиха на очакващия ги джип. Шофьорът извади от търбуха на самолета и натовари сака и мешката на Лоугън, а също голяма метална кутия без надписи в задната част на колата. След това се качи на мястото си и подкара на запад по посока на реката. Слънцето се бе превърнало в безмилостна бяла топка и пърлеше спечената земя със следобедната си жега. След няколко минути стигнаха до реката. Няколко ибиса летяха ниско над водата. Някъде в далечината се чуваше рев на хипопотам. Джипът спря до дълъг дървен кей, който имаше също толкова безлюден вид като самолетната писта. Ръш слезе и закрачи към най-странния плавателен съд, който Лоугън някога беше виждал.