Линкольн Чайлд - Третата порта

Стоун се наклони към него и преплете пръсти.

— Доктор Лоугън, моите методи са необикновени. Вече толкова много ти загатнах. Когато се заемам с нов проект, аз изразходвам по-голямата част от времето за изпълнението му и поне половината от общите разходи за подготовката му. Проучвам всеки възможен път към успеха, изразходвам голяма научна и изследователска енергия, преди първата лопата да се забие в земята. Затова сигурно няма да се изненадаш, че след като този остракон и неговото послание станаха мое притежание, дадох зелена светлина на проекта. Всъщност той се превърна в мой основен приоритет.

Той се облегна отново и погледна към Ръш.

Лекарят заговори за пръв път, откакто се извини за закъснението.

— Ние успяхме там, където Питри се е провалил. Сега триангулираме разположението на гробницата. Всичко е на мястото си. Работата напредва.

— Напредваме бързо — намеси се Стоун, — защото сме силно притиснати от времето.

Лоугън се размърда. Все още се опитваше да осъзнае значимостта на находката.

— Научили сте за съществуването на истинската гробница. Знаете къде се намира. Започнали сте разкопките. Тогава аз за какво съм ви?

— Мисля, че е по-добре сам да откриеш това. Няма да е полезно да ти вдъхна предубеждения или да влия на твоята преценка. Нека кажем, че има усложнения, които попадат в твоята област на познания.

— С други думи, нещо странно, необяснимо и вероятно плашещо се случва на мястото на разкопките. Нещо като проклятие.

— Няма ли винаги проклятие? — подхвърли тихо Стоун.

В помещението се възцари мълчание.

— Тези усложнения трябва да бъдат анализирани и разбрани, за да се справим с тях. Итън може да ти предостави още информация по време на полета.

— И къде точно се намират разкопките?

— Това, скъпи докторе, може би е най-странната част от една вече достатъчно необикновена история. Но стига толкова подсказвания. — Стоун стана и отново се ръкува с Лоугън. Ръкостискането му беше хладно и леко. — За мен беше удоволствие да се запознаем. Оттук нататък Итън ще поеме. Той има пълно доверие в твоите неповторими таланти и сега, след като те срещнах, аз също ти имам доверие.

Това беше недвусмислен знак, че срещата е приключила. Лоугън се обърна да си върви.

— Доктор Лоугън, и още нещо.

Той се обърна.

— Работете бързо. Много бързо.

Самолетът се издигна рязко нагоре от каирското летище и веднага след това се наклони и зави към Нил. Полетяха на юг, следвайки мързеливите извивки на реката. Лоугън гледаше през илюминатора надолу към ленивата шоколадова повърхност на великата река. Летяха само на няколко хиляди метра височина и той различаваше долу арабските едномачтови корабчета и фериботите, които пореха водата, оставяйки разпенени килватери сред розовите петна от лотосови цветове. По крайбрежието се точеха и навлизаха навътре покрай мрежата от канали с тревисти брегове тънките зелени редици на плантациите за банани и нарове.

Ръш се извини и отиде отпред да говори с екипажа. Това беше добре дошло за Лоугън, защото му трябваше малко време, за да осмисли чутото.

Откри, че е дълбоко впечатлен от кльощавия, крехък на вид Портър Стоун. Първото впечатление обикновено не подвежда. Страстта и решимостта, с които бе следвал тази неясна следа до нейния край вдъхваха страхопочитание.

Не по-малко впечатляващо беше самото откритие: истинската гробница на първия египетски фараон, владетеля бог Нармер, и тайнственото ѝ съдържание. Може би това беше Светият граал на египтологията?

Постепенно сочната зеленина около речните брегове започна да изтънява и стройните палми отстъпиха място на папирус и нилска трева. Ръш се върна от пилотската кабина.

— Добре — започна той с усмивка. — Бях се заклел да не питам, но не мога да се сдържа. Как го правиш? Как успяваш да го направиш?

— Да направя какво? — попита Лоугън уклончиво.

— Знаеш какво. Онова, което вършиш. Как успя например да изгониш легендарния призрак, който е тормозил университета в Екзетър в продължение на шестстотин години? И как…

Лоугън вдигна ръка, за да спре въпросите, които щяха да се посипят. Знаеше, че това неизбежно щеше да се случи — винаги ставаше така.

— Ами — поде той, — ще трябва да те помоля да пазиш тайна.

— Разбира се.

— Това означава да не казваш на никого.

Ръш закима нетърпеливо.

— Добре. — Лоугън се озърна заговорнически наоколо, след това се наведе към него, сякаш щеше да му каже някаква тайна. — Две думи само. Непорочен живот.