Линкольн Чайлд - Третата порта

— Както знаеш — продължи Стоун, — ученият елит винаги е поддържал тезата, че Боадицея е била убита от римските легиони в Екзетър или Уоруикшър, обаче в дисертацията си ти доказа, че е оцеляла в тези битки и по-късно била погребана с пълни воински почести. Това ме отведе в Пембридж.

— Въз основа на движенията на римските групи за издирване далече от римския път между Кентърбъри и Сейнт Олбанс — каза Лоугън. — Предполагам, че би трябвало да се чувствам горд. — Беше наистина впечатлен от съобразителността на Стоун.

— Не те повиках тук, за да разговаряме за това обаче. Исках просто да разбереш в какво се забъркваш. — Стоун се наведе към него. — Няма да искам да подпишеш клетва с кръв или нещо също толкова драматично.

— Радвам се да го чуя.

— Защото на хора с твоя занаят може да се има доверие, че ще пазят тайна. — Стоун се облегна. — Чувал ли си за Флиндърс Питри?

— Египтологът? Той открил Новото царство 8 8 Историята на Египет се дели на няколко периода: от Древен Египет, през Старо царство, Средно царство до Ново царство. — Б.пр. в Тел ел-Амарна, нали? И стелата на Мернетап между останалите му открития?

— Точно така. Браво! — Стоун и Ръш размениха многозначителен поглед. — Тогава вероятно знаеш, че той е сред най-редките египтолози: истински учен, надарен с неутолим глад за знания. В края на деветнайсети век, когато всички като бесни разкопават съкровища, той търси нещо друго — знания. Обичал да се отклонява от очевидните места за разкопки — пирамидите и храмовете, и търсел далеч нагоре по Нил парченца от глинени съдове и керамични плочки с пиктограми. Той направи египтологията в много отношения уважавана наука, като обезкуражи ограбването и нехайното документиране.

Лоугън кимна. Казаното досега беше относително общоизвестно.

— През 1933 година Питри вече е великият дядо на британската археология. Кралят го прави рицар. Той самият предлага да завещае главата си на Кралското хирургическо училище, за да може на спокойствие да бъде изучен блестящият му мозък. Той и съпругата му се оттеглят да живеят в Йерусалим, за да може да прекара последните си години сред древните руини, които през целия си живот толкова е обичал. И така свършва тази история.

За известно време в архива се възцари мълчание. Стоун извади мръсните очила, повъртя ги в ръце и после ги остави на масата.

— Всъщност тя не свършва. Защото през 1941-ва, след години заседнал пенсионерски живот, Питри неочаквано напуска Йерусалим и поема за Кайро. Не казва нищо на колегите си от Британското училище за археология за тази негова нова експедиция — не може да има съмнение, че е било експедиция. Взема възможния минимум работници: двама или трима най-много. И то, подозирам, заради възрастта и нарастващата му несигурност. Не отправя искания за финансиране; изглежда, е продал няколко от най-ценните си артефакти, за да финансира експедицията. Нищо от ставащото не било в характера на Питри. Най-странното от всичко е неговото бързане. Той винаги е бил известен с внимателната си и добре обмислена работа. Но това пътуване до Египет, когато Северна Африка вече е потъвала в пъкъла на войната, е пълна противоположност на обмислена работа. Изглежда трескава — едва ли не плод на отчаяние.

Стоун замълча, за да отпие от малката кафена чашка. Полъхна аромат на кафе с кардамон.

— Не е известно къде е отивал Питри и защо. Онова, което се знае, е, че след пет месеца се връща в Йерусалим, сам, без средства. Не искал да каже къде е бил. Изглеждал отчаян, а пътуването отслабило и без това вече крехката му физика. Не след дълго, през 1942-ра, умира в Йерусалим, докато събирал средства за още едно пътуване до Египет.

Стоун остави чашката върху глинената подложка, след това стрелна с поглед Лоугън.

— Всички тези сведения не са включени в официалната информация — реагира той. — Как успя да се добереш до тях?

— Как се добирам до какво ли не, доктор Лоугън? — Стоун разтвори ръце. — Надничам в тъмните кьошета, където другите не си правят труда да търсят. Ровя се из частни и обществени архиви в преследване на изгубен документ, случайно пъхнат зад останалите и по-късно забравен. Изчитам всичко, до което мога да се докопам — както например, бих си позволил да посоча, странни дисертации.

Лоугън сложи ръка на сърцето и се поклони престорено.

— Хората дрънкат за „дара на Мидас“ — продължи Стоун презрително. — Ама че глупост! Няма никакви тайни, само здрава работа. Богатството, което спечелих от испанските кораби, ми позволи да върша нещата по моя си начин: да изпращам учени и изследователи по всички краища на света, с цел да търсят онази омагьосваща празнина в историческите хроники, късчето древен слух, който може да се окаже интересен и може би нещо повече от просто интересен.