Линкольн Чайлд - Третата порта

Лоугън завъртя плочката в ръцете си.

— Прилича на остракон.

— Браво! — Стоун се обърна към Ръш. — Итън, този човек ме впечатлява все повече. — След това погледна отново към Лоугън. — Щом знаеш, че е остракон, може би имаш и представа за какво се използва?

— Остраконите са изхвърлени парчета от камъни, глинени съдове, всичко, което се е използвало за записване на маловажни неща. Античната разновидност на бележника.

— Точно така. С ударение на маловажни. Използвани са за касови бележки или списък на нужните покупки. Точно затова използвах и този за подложка. Малко мелодраматично, но подчертава основния смисъл. За човек като Флиндърс Питри остраконите са били по десет за цент. Понякога интересни, защото позволяват да надникнеш в обикновеното всекидневие на древния свят, но иначе без особено значение.

— Точно затова Питри никога преди това не му е обръщал внимание. — Лоугън гледаше надолу към избледнелия надпис върху парчето варовик. Имаше общо четири пиктографа, силно издраскани и избледнели. — Знам много малко за йероглифите. Какво прави тези толкова специални?

— Ще ти разкажа съкратения вариант. Чувал ли си за фараона Нармер?

— Не е ли владетелят, когото мнозина смятат за обединител на Египет?

— Точно така. Преди появата на Нармер имало две царства: Горен и Долен Египет. „Горен“ означавало нагоре по Нил, а всъщност лежал на юг. Всяко от тях имало свой собствен владетел със своя собствена корона. Фараоните на Горен Египет носели бяла конична корона, с форма почти като на кегла за боулинг, докато владетелите на Долен Египет носели червена корона с извит нагоре заден край. Около 3200 г.пр. Хр. Нармер, владетелят на Горен Египет, се спуска на север, убива владетеля на Долен Египет и така обединява страната, с него като фараон начело. Аз лично смятам, че той е първият владетел бог от дългата поредица царе, които идват след него; пък и кой знае, може би само бог е можел да обедини двете царства. За него са вярвали, че животът и смъртта са му били подвластни. — Стоун пак направи пауза. — Освен царството обединил и нещо друго. Съединил двете корони на царствата. Трябва да знаеш, че короната на фараона е неповторим символ на могъщество. Нармер, разбира се, е знаел това и щом Египет става едно царство, той започва да носи двойна корона — съчетание от бялата и червената корона — символ на неговата власт над Горен и Долен Египет. И през следващите три хиляди години всеки фараон, който идвал на власт, правел същото.

Той допи малката чашка и я остави настрана.

— Но да се върнем на Нармер. Обединението на Египет е увековечено на голяма плоча от варовик, на която е изобразено как побеждава съперника фараон. Учените наричат тази плоча „първия исторически документ в света“. На нея се вижда най-ранното изображение на египетски фараон, което някога е намирано. Също така съдържа примитивни, но много характерни йероглифи.

Стоун протегна ръка и Лоугън му върна парчето варовик.

— Онова, което Питри е зърнал на този остракон, са йероглифи от точно този много ранен период. И както ти видя, има общо четири.

Стоун ги посочи един по един с тънкия си показалец.

— Какво пише?

— Както може би вече си разбрал, малко съм сдържан за подробностите. Да предположим, че е незначителен списък на пране. Но не е така, а точно обратното. Остраконът е ключът към най-голямата, повтарям — най-голямата — археологическа тайна в света. Тя разказва какво е взел фараон Нармер, когато е тръгнал за отвъдното.

— Искаш да кажеш, какво точно е заровено в гробницата му?

Стоун кимна.

— В това е проблемът обаче. Гробницата на Нармер. Знаем къде е — жалка двукамерна постройка в Абидос, Ум ел-Каб, за да бъда точен — но в нея не е имало нищо от описаните неща.

— Тогава какво… — понечи да попита Лоугън, но замълча. — Да не би да искаш да ми кажеш, че известната гробница всъщност изобщо не е гробница?

— О, не, гробница е. Но не е тази гробница. Може да е ранен пример за кенотаф — символична, а не истинска гробница. Аз предпочитам да я смятам за примамка. И когато Флиндърс Питри е видял този остракон и разбрал, че… ето това е причината да зареже всичко на часа; да забрави удобствата на пенсионерския живот и да рискува здравето си, своята безопасност и богатството си. Направил го е в опит да намери истинската гробница на Нармер.

Лоугън обмисляше казаното.

— Но какво може да е толкова ценно…

Стоун вдигна ръка, за да го прекъсне.

— Няма да ти кажа. Щом научиш местоположението на гробницата, ще оставя на доктор Ръш да ти обясни. И ти ще разбереш защо, дори ако хипотетично не знаехме какво съдържа гробницата, щяхме да сме дълбоко убедени в нейната невероятна значимост.