Линкольн Чайлд - Третата порта

Тръгнаха по централния коридор, като сега минаваха покрай офиси, които изглеждаха истински. Лоугън мерна човек, който пишеше нещо на компютъра си, друг говореше в микрофона на радиостанция. Завиха по друг коридор, който ги отведе до тъмен кръгъл отвор, покрит със спускащи се от тавана до пода ивици полупрозрачен найлон. Конструкцията напомни на Лоугън багажните ленти на летищата. Ръш мина през найлоновите ивици и Лоугън го последва. Изведнъж отново се озова навън, в тесен тунел от противокомарни мрежи, който лежеше върху понтони. Беше тъмно като в рог и ако имаше някаква промяна, това беше усилването на шума от насекомите, който вече напълно заглушаваше бръмченето на генераторите. Лоугън си помисли, че не би могъл да прекара нощ на открито в такова адско обкръжение. Докато вървяха по дългата алея, тя се полюляваше напред-назад, чуваше се плискането и жвакането откъм понтоните под краката им. Очевидно преминаваха от едната основна баржа към другата.

— Всички баржи и понтони са закотвени на дъното на Ал Суд — обясни Ръш. — Много здраво закотвени, така че да няма изместване дори с половин метър. Нашата работа зависи от определяне на местоположението ни с джипиес. Ти скоро и сам ще видиш.

— Забележително.

— Най-забележителната част дори не може да се види. Както може би знаеш, тресавище като Ал Суд изхвърля много метан. Под всяко от крилата има устройства за събиране — скрубери. Събраният метан се сгъстява и преработва в специални камери в чисто гориво. От там по тръби се довежда до двата външни генератора. Използваме го и като гориво за всичко: от лодките до бунзеновите горелки. Ние сме почти напълно енергийно независими.

— Това е наистина удивително. Защо всички не правят така?

— О, слава богу, че останалата част от земята не е покрита с гниеща растителност.

— Разбира се — засмя се Лоугън. — А не е ли малко опасно?

— Тръбите за пропан-бутана у вас вкъщи също са опасни. Системата е затворена и се контролира двайсет и четири часа дневно, седем дни в седмицата. Снабдена е с механизъм за безопасност, който е напълно автоматизиран. От друга страна, докарването на стотици тонове дизел и бензин веднага би предизвикало въпроси. Пък и Стоун не само не обича да привлича вниманието, но и мрази да оставя следи. Също така винаги гледа да не се уврежда околната среда. Добиваният от тресавището газ ни позволява да постигнем това.

Минаха през друга бариера и влязоха в друго голямо помещение, което беше боядисано в светлосиньо, а куполът високо над тях почиваше върху кабинки с две и половина метрови фасадни стени.

— Това е Синьото крило — обясни Ръш. — Тук са помещенията на екипа.

В Синьото крило цареше по-оживена дейност. Минаха край помещение за почивка с машини за пинбол и футбол на маса; след това край малка библиотека с удобни кресла, списания и лавици, пълни с романчета с меки корици; следваше салон с маси за игра и по четири стола, където седяха хора, погълнати от разни игри. Лоугън чу смях, откъслеци от разговори на английски, френски и немски.

— Ако искаш вярвай, но бриджът се превърна в традиция по време на разкопките на Портър Стоун — обясни Ръш. — Играта му през свободното време се окуражава. Стоун смята, че бриджът освобождава човешкото съзнание от всекидневния стрес, помага да се преодолее фиксирането върху изолацията и откъсването от любимите хора, като в същото време поддържа ума остър и бистър.

— Колко души са тук?

— Не си спомням точно. Мисля, около сто и петдесет.

Те се спряха пред нещо, което приличаше наполовина на магазин, наполовина на столова.

— Искаш ли да хапнеш нещо, преди да те заведа до твоята стая? — попита Ръш.

— Не, не съм гладен — поклати глава Лоугън.

— Нека все пак ти взема нещо. Просто за всеки случай — настоя Ръш и се шмугна вътре.

Лоугън остана в коридора, но наблюдаваше какво става вътре. В столовата имаше поне десетина души, които вечеряха. Хората вътре бяха забележително разнородни — учени в бели престилки седяха до корави общи работници в изцапани с кал и машинно масло гащеризони.

Ръш излезе с хартиен плик в ръка.

— Сандвич с шунка, маруля и домат, ябълка и кутийка студен чай. Ако случайно ти се дояде нещо през нощта.

Той го поведе по алеята покрай столовата, която завиваше към жилищен район. Тук бърборенето беше по-високо: разговори, смехове, откъслеци от музика, носеща се от цифрови плейъри, реплики от филми, които се гледаха на лаптопи или плазмени телевизори.