Линкольн Чайлд - Третата порта

— Тук Ромео Фокстрот две. На минус девет метра и продължавам да се спускам.

— Брой на мехурчетата?

— Осемдесет и два процента.

— Наблюдавай ги, Ромео Фокстрот две.

— Разбрано.

— Това, което чуваш, е връзката с водолазния екип, който сега е на смяна — обясни Ръш. — За по-голяма безопасност се спускат на двойки. Използват и специално оборудване, за да не изгубят ориентация. Не можеш да си представиш какво значи да се гмурнеш в Суд — около теб цари мрак, калта и подвижните пясъци те обгръщат като задушаващо одеяло, няма начин да кажеш къде е горе и къде — долу… — Той замълча.

— Ти каза, че проучвате мястото и търсите нещо необичайно — каза Лоугън.

— Да — кимна Ръш и го погледна. — Виж, някога на това място е имало праисторически вулкан. Дори по времето на Нармер вулканът отдавна не е действал. Обаче следи от него са останали под формата на подземни канали за лава. Ние смятаме, че фараонът е избрал подходяща тръба за своята гробница и е накарал работниците си да я разширят и укрепят. След запечатването ѝ заобикалящите я вода и кал щели да свършат останалото. Щом се преместим на ново квадратче от координатната мрежа, първата ни работа е да се издухат наносите от дъното на тресавището.

— Това е задачата на Дебелата Берта — обади се Валентино с усмивка. Той махна с ръка над рамото си, където в сумрачния край на приличащото на хангар помещение Лоугън успя да различи тежка машина, която приличаше на някаква смесица между снегорин и машина за изглаждане на лед.

— Нармер е смятал, че гробницата му ще остане завинаги скрита — продължи Ръш. — Но той просто не е могъл да си представи технологията, с която разполагаме днес: лазерни и инфрачервени радари, водолазна екипировка, устройство за определяне на местоположението с помощта на спътник.

— Тук Ромео Фокстрот две — обади се отново металическият глас. — Апаратът за мехурчетата нещо полудя. Броят им е спаднал на четиридесет и три процента.

Радистът погледна Валентино, който кимна в отговор.

— Дълбочина?

— Десет метра.

— Следи внимателно отчитането — каза радистът. — Ако падне под двайсет и пет процента, прекратявай спускането.

— Разбрано.

— Почистването е в ръцете на Дебелата Берта — продължи с обясненията Ръш. — След това квадратчето от координатната мрежа се оглежда за нещо необичайно — дупки или тунели в дъното на тресавището. Ако няма, квадратчето се отмята като проучено и се прехвърляме на следващото. Ако бъдат открити тунели, те се отбелязват за проучване от следващата двойка водолази.

— Може да намерят сифон — вметна Валентино. — А може и нищо. Трябва да проверяваме всяко квадратче. Понякога тунелът се разклонява и тъй като трябва да го картографираме, го обикаляме целия.

Ръш отново кимна към екрана.

— И резултатите се записват с археологическа точност тук — на главния картографски екран в командния център.

— Досега открихте ли нещо?

Ръш поклати глава.

— Каква част от координатната мрежа сте проучили?

— Четирийсет и пет процента — отговори вместо лекаря Валентино. — А тази вечер, ако майчицата божия ни помага, ще станат петдесет процента.

— Доста бързо работите — каза Лоугън. — Аз смятах…

Но беше прекъснат от силен глас по радиостанцията.

— Тук Ехо Браво. Имам проблем с регулатора.

— Провери пречиствателния клапан.

— Направих го и нищо.

Лоугън стрелна поглед към Ръш.

— Вероятно няма нищо — успокои го лекарят. — Както можеш да си представиш, гмуркането при тези условия се отразява зле и на оборудването. Във всеки случай респираторите са така направени, че ако се развали нещо, продължават да осигуряват въздух.

— Ехо Браво до Станцията — чу се отново гласът. — Не получавам въздух!

Валентино се втурна към радиостанцията и взе микрофона от радиста.

— Валентино е. Използвай втората резерва.

— Да, да, включих я, но нищо. Мисля, че калният клапан е блокирал! — Дори по радиото се усещаше паниката в гласа на водолаза.

— Ромео Фокстрот две — каза Валентино в микрофона, — виждаш ли Ехо Браво? Регулаторът му не работи и очевидно октоподът му е откачен. Трябва да му дадеш въздух. Виждаш ли го? Край.

— Тук Ромео Фокстрот — разнесе се друг металически глас. — Никаква следа от него. Мисля, че се издига право нагоре…

— Божичко! — възкликна Ръш. — Форсайт се е паникьосал. Забравил е правилата. — Той се обърна към милосърдната сестра. — Извикай веднага екипа по спешност и да докарат количката за извънредни случаи. Донесете и водната тапа.