Линкольн Чайлд - Третата порта

— Беше дълъг ден — изведнъж се обади Ръш от спускащия се наоколо сумрак. — Утре ще се срещнеш с някои от ключовите участници и ще получиш онова, което смятам, че очакваш най-много.

— И какво е то?

— Последното късче от пъзела. Онова, което ще отговори на другия ти въпрос: защо точно ти измежду всички хора си тук.

Тук? Лоугън се огледа. И тогава най-неочаквано разбра.

Лодката беше направила остър завой през голяма мрежа от преплетени папирусови стъбла и бурени и в този миг една от най-необикновените гледки, които беше виждал, се откри пред очите му. Отпред, носено от поне дузина големи понтони с платформи, лежеше нещо, което приличаше на малък град. Светлини проблясваха изпод безброй мрежи против комари. Огромни брезентови сенници с големината на футболно игрище бяха издигнати над постройките и ги скриваха от небето. Чуваше се далечното бръмчене на генератори, което не беше по-силно от свистенето на насекомите, които се рееха и гмуркаха на облаци около тяхната лодка. Тук, в едно от най-отдалечените и ужасяващи места на планетата, тази гледка беше нечувана. Един оазис на цивилизацията, който със същия успех можеше да се намира на някоя от луните на Юпитер.

Бяха пристигнали.

Лодката с въздушен винт забави ход до пълзене и наду сирената. На секундата под един от огромните брезентови навеси светна правоъгълник от светлини. Въпреки умората си Лоугън гледаше омаян как завесата от противокомарни мрежи беше издърпана на две страни като на театрална сцена. Лодката се вмъкна бавно под навеса и в защитеното от мрежи пристанище за яхти. От лявата им страна беше пристанала друга голяма лодка с въздушен винт като тяхната; вдясно от тях, завързани за къси плаващи кейове, имаше безброй по-малки съдове и джетове.

Плаурайт вкара с маневри лодката на нейното място за приставане, а докато траеше това, човек по шорти и риза на цветя се дотътри до кея, за да поеме въжетата и да ги върже за кнехтовете. С леко шумолене външната мрежа против комари беше спусната обратно на място. Лоугън погледна през нея: отвъд проблясващите светлини на пристана Ал Суд издигаше стена от мрак.

Доктор Ръш тръгна пред него по трапа, за да слязат на кея.

— Оттук — каза той и поведе Лоугън по пътека, направена от рифелована ламарина, минаха през врата и поеха надолу по дълъг, подобен на тунел плаващ кей и влязоха в огромна постройка, приличаща на баржа, покрита с огромно парче тънък непрозрачен полиестер, който много напомняше на циркова шатра.

— Деветнайсет часът местно време — обяви Ръш. Дори в този час въздухът беше лепкав и потискащ. Откъм мрака, който цареше отвъд противокомарната мрежа, сред трополенето на дъждовните капки Лоугън чуваше странно наслагващо се бръмчене на насекоми и други по-трудни за различаване създания.

Той се огледа.

— Има ли си име това нещо?

Ръш се засмя.

— Не и официално. Повечето хора го наричат просто Станцията — предполагам заради „Сърцето на мрака“ 12 12 Документален филм за заснемането на „Апокалипсис сега“ на режисьора Франсис Форд Копола. — Б.пр. . Шестте основни плаващи постройки, тъй наречените „крила“, които съставят базата, са с различни цветове и се назовават според тях. Тази, в която влизаме сега, е Зеленото крило. Тук се извършва логистичната работа за експедицията: поддържане връзката с доставчици, координиране на транспорта, поддръжка на плавателните съдове и оборудването, такива неща. Тя е и публичното лице на експедицията — такова, каквото е.

Крачеха по тясна алея, твърде мръсна и изтъркана, а от двете страни се редяха отворени врати. Тук, в тази затворена постройка, беше по-хладно и Лоугън забеляза, че стените са боядисани в зелено. Докато минаваха, надничаше любопитно в помещенията от двете му страни. Бяха пълни с компютри, видеокамери на триноги, бели дъски, покрити с диаграми и чертежи. Лаборатории, в които сякаш цареше бъркотия — очевидно екологични и биологични отделения, претъпкани с научна екипировка и нужните принадлежности за вземане на проби. Единственото общо между тези помещения беше, че всички бяха тъмни и в тях не работеше никой.

— Какво е това? — попита Лоугън и кимна към отворените врати.

— Това е публичното лице, за което вече стана дума.

Лоугън поклати глава.

— Неповторимо или не, защо да се изучава това забравено от бога място?

Ръш се изкиска.

— Местното правителство си мисли същото. А ние искаме да си мислят така. Защо да се документира тресавище, което е било ругано от всички от деня на неговото откриване? Но разбира се, бяха доволни да приберат известни суми за необходимите разрешения. Вероятно единствената полза седалището ти да е тук е, че няма опасност някой да дойде на изненадващо посещение. Когато Станцията заработи, докарахме със самолет група официални лица. Не улеснихме идването им и се погрижихме климатиците да бъдат изключени, докато са при нас. Не смятаме, че ще има други посещения. Но ако се наложи, тези фалшиви лаборатории и кабинети могат да заработят за пет минути.