— Извадили? Мислех, че тази дума е анатема за теб.
Тя се усмихна тъжно.
— Обикновено е така. Сега обаче нямахме избор. Откритието беше прекалено важно, за да го оставим на пламъците. Особено големия брой папируси, които спасихме. В тях се съдържа безценна информация, макар да събуждат повече въпроси, отколкото да дават отговори.
— Имаш предвид защо Нармер е бил изпреварил толкова времето си?
— Да. Защо толкова церемонии, толкова стилове в изкуството, толкова вярвания, за които ние сме смятали, че са се развили много векове след неговото време, са започнали точно тогава? И какво се е случило? Защо са били толкова дълго забравени?
— Мога да предположа отговора на този последен въпрос — подхвърли Лоугън. И посочи окото уаджет, което все още лежеше на дланта ѝ.
Тина кимна бавно и го стисна в шепа.
— Е, поне няма да се тревожа за работата си. Има с години да изследвам откритите артефакти.
Между тях настана друго продължително мълчание. Слънцето се спусна още по-ниско и потъна зад хоризонта.
— Защо го направи? — попита Тина почти шепнешком.
Той се обърна към нея в спускащия се сумрак.
— Какво се случи с Дженифър Ръш? — попита тя отново.
Известно време Лоугън нищо не каза. После започна да говори — отговор, осъзна той, който беше репетирал през цялото им пътуване надолу по реката. Удобният, правоверният отговор.
— Дженифър е имала… определени психологически проблеми — започна той. — Ръш не е казал на никого за тях. Смятал, че нейните неповторими дарби и продължителността на нейната клинична смърт я правят много ценна за експедицията и това натежало срещу проблемите.
— Вероятно имаш предвид ценна за скъпоценния му център — подхвърли Тина с горчивина. — Само си представи каква реклама би било това за него.
— Не — отрече Лоугън. — Не смятам, че изобщо някога е мислил по такъв начин. Той я обичаше. Обичаше я силно. Смятам обаче, че обсебеността му от неговите изследвания донякъде го е заслепявала. Не виждаше или отказваше да види какво струват на Дженифър тези преминавания.
— Видях с очите си, че е сляп. Видях го, когато станах свидетел на нейното преминаване. Щом Итън е знаел, че е емоционално неустойчива, не е трябвало да я кара да се подлага на това. Нито веднъж дори, да не говорим за отново и отново. Особено след нейната лична травма — клинично мъртва в продължение на четиринайсет минути! Не е чудно, че накрая е повярвала, че е обсебена от духа на мъртвец.
Тъй като Лоугън не отговори, Тина въздъхна дълбоко.
— Онзи ден, когато гледахме как Ръш я въвежда в хипнотично състояние и ѝ задава всички тези въпроси… Не можех да не се запитам: как ли се е чувствала тя? Искам да кажа, когато е излизала от хипнозата? Горката Дженифър.
Лоугън продължаваше да мълчи. Той си спомняше един по-раншен разговор, твърде различен, който беше водил с Итън Ръш. „Мислих за онова, което каза — беше признал лекарят. — Джен е била толкова дълго в мозъчна смърт и клиничната ѝ смърт беше толкова продължителна, че по същество може да е изгубила душата си.“
Четиринайсет минути…
— Излизала от хипнозата? — попита той най-накрая. — Не знаем какво е излязло от хипнозата.
Гласът му обаче беше толкова тих, че заради боботенето на двигателя и плискането на вълните Тина не чу какво каза.
Макар при проучванията за „Третата порта“ да съм черпил информация от много източници, египтолозите ще забележат, че не съм се колебал да променям дати, обичаи, вярвания и много други страни от историята на Древен Египет в услуга на този роман.
Въпреки че Ал Суд със сигурност действително съществува, аз промених редица географски, политически и времеви аспекти на тресавището, за да го превърна в неземното място, толкова добре описано от Алън Мурхед в неговата книга „Белият Нил“.
„Третата порта“ е художествена измислица и всички герои, събития и подробности в книгата са плод на въображението.
Недостиг на кислород в тъканите. — Б.пр.
Ограничаване на циркулиращия обем кръв поради кръвозагуба и др. — Б.пр.
Съдове, в които се съхранявали извадените преди балсамирането вътрешности. — Б.пр.
Танис и Фаюм — градове в древен Египет. Сехел е остров в Нил. — Б.пр.
Арабска роба. — Б.пр.
По-известното название на мъжката кърпа за глава у нас е куфия. — Б.пр.
Читать дальше