Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

— Да, спомням си. И какво?

Пендрагън въздъхна и се облегна на стола, като държеше чашата с кафе над кръстосаните си крака.

— Той не е бил собственост просто на някое семейство. Борджиите са…

Търнър го гледаше с празен поглед.

— Боже мили, защо си правя труда да плащам данъци? Не е останало нищо от образователната система! Борджиите са една от най-прословутите фамилии в историята и върхът на тяхното влияние е през петнайсети век. Главата на семейството, Родриго Борджия, става папа Александър VI. Негов син е Чезаре Борджия… Нещо просветва ли ти? Не? Естествено! Той е онова, което сега бихме нарекли военачалник, и бил много порочен. Фактически Борджиите са нещо като ренесансова мафия. Много богати и ужасно, ужасно неприятни. А дъщерята на папата, сестрата на Чезаре, Лукреция, е може би най-лошата от тях: разглезена, жестока, нимфоманка и убийца…

Търнър изведнъж доби заинтересуван вид.

— Като ренесансова психарка в стил Парис Хилтън?

— Парис коя?

— Шегуваш ли се? — Търнър го стрелна с невярващ поглед.

Мобилният телефон на Пендрагън започна да звъни.

— Главен инспектор Пендрагън?

— А, добър вечер, доктор Нюман…

— Предавам телефона на професор Стоукс.

— О, да, трябваше да ти се обадя. Съжалявам, забравих.

— Той твърди, че си му казал да вземе проби от скелета?

— Не съм казвал подобно нещо — отговори Пендрагън и направи гримаса на Търнър. Междувременно сержант Маклиби и инспектор Роб Грант влязоха и седнаха.

— Но той…

— Доктор Нюман, професор Стоукс ни беше много полезен и има интересни идеи за скелета. Той попита дали можем да му дадем назаем една от костите. Мисля, че я нарече…

— Проксимална фаланга. Да, знам.

— Има ли някаква особена пречка да не му позволите да хвърли едно око?

От другата страна на линията настъпи тишина.

— Нали имате останалата част от скелета? — добави обнадежден Пендрагън.

— Добре, господин главен инспектор — каза д-р Нюман с най-хладния си официален глас. След това добави с малко по-човешки тон: — Като лична услуга за теб. Този професор Стоукс може да вземе костта за двайсет и четири часа. Така добре ли е?

— Благодаря — отговори Пендрагън и се смръщи учудено на телефона, преди да го прибере.

Екипът седеше в полукръг, а Пендрагън се беше настанил пред тях на стола до електронната дъска.

— Роб, искаш ли ти да започнеш? — каза той на инспектор Грант, до когото беше седнала Роз Маклиби.

Грант прочисти гърлото си.

— Не може да се каже, че научихме много, сър. Прекарахме повече от час с Пам Кетъридж и честно да ви кажа, тръгнах си, без да съм научил нещо повече. Не обичам да се съгласявам със сержант Търнър — добави той и стрелна Джес с поглед, — но той е прав. Жената е доста луда.

— Маклиби, съгласна ли си?

— Сър, фактите са следните. Тя е била на втория етаж, когато съпругът й е убит. Както може да се очаква, нейните отпечатъци са из цялата кухня. Няма ДНК — доказателства, че тя е убила Тони. По него няма нейни отпечатъци. И най-важното — няма го оръжието, с което е извършено убийството. Но трябва да добавя, че е единствената заподозряна, с която разполагаме, и има добър мотив — очевидно става дума за нещастен брак.

— Да, но не бива да забравяме и религиозните глупости — обади се Викърс.

— Вече работихме по това, Тери — въздъхна Маклиби. — Не противоречи на закона да пълниш къщата си с кръстове.

Викърс само поклати глава.

— Ами историята със скелета? — обади се Кен Тауърс.

— Какво за него? — изръмжа Грант.

— Може да се е разстроила толкова от онова, което Тони е направил с останките…

— О, глупости — озъби се Грант. — Не, единственият вероятен мотив би бил, ако е разбрала за любовницата на мъжа си. Проститутката… как й беше името?

— Хана Джеймс — тихо отговори Пендрагън, втренчен в нищото. После се обърна към Маклиби.

— Спомена ли приятелката му?

— Не исках да увеличавам мъката на горката жена. Обаче инспектор Грант намекна за това.

Пендрагън се обърна към него.

— Попитах я дали е подозирала мъжа си в изневяра — каза Грант.

— И тя как реагира?

— Изсмя се.

— Уверена жена.

— По-скоро луда.

— Добре — кимна Пендрагън, — може би трябва да я повикаме тук, за да покопаем по-дълбоко. Вероятно ще се наложи да й кажем за Хана, за да видим как ще реагира. Кен, какво става с „Бриджпорт Кънстръкшън“?

— За жалост нищо особено, сър. Разговарях с началника на Кетъридж и с неговия шеф. И двамата имат алиби. Чисти са. Фирмата има над сто служители и само двайсет и осем имат нещо общо с проекта на Фримли Уей: строителство, управление, администрация. Фирмата си има свой качествен контрол, строителни инженери и хора, които поддържат връзка с общинските власти за строителните предписания и разрешения. Изглежда единствените външни фирми, които наемат, са архитектурни бюра.