Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

— Което ни отвежда до „Рейнър и партньор“. Но те нямат никаква пряка връзка с Керим и Кетъридж, освен че тяхната фирма е проектирала сградата, която ще се издигне на Фримли Уей — отбеляза Пендрагън и се обърна към Викърс и Тачър, които седяха на една от масите в центъра на полукръга. — Моля, кажете ми, че имате нещо положително да докладвате.

— Съжалявам, шефе — отговори сержант Тачър. — Никаква следа от пръстена.

Пендрагън скръсти ръце на гърдите си и впери поглед в пода.

— Добре, вървете си вкъщи — каза той с въздишка. — Утрото е по-мъдро от вечерта.

Пендрагън излезе последен от стаята за инструктаж и зави по коридора, който водеше към приемната и главния вход. Видя началник Хюз да стиска ръката на някакъв голям шеф с униформа. Пендрагън веднага го разпозна като окръжния началник командир Франсис Фергюсън. Хюз се обърна с наведена глава и тръгна към Пендрагън, като го погледна, когато ги деляха само две крачки.

— Точно теб исках да видя — каза тя и кимна към кабинета си. Настани се зад безупречното си бюро, а Пендрагън седна на стола срещу нея, без да чака покана. Изведнъж се почувства ужасно изморен.

— Това беше командирът — каза тя ненужно.

— Забелязах.

— Предстои ми повишение. Дойде да ми даде някои предварителни указания.

— Поздравления — отговори Пендрагън с колкото ентусиазъм можа да събере.

— Благодаря. Обаче има един проблем. Командирът малко се притеснява за онова, което медиите кръстиха „Убийствата на Майл Енд“. Ако не разрешиш този случай бързо, мога да се сбогувам с поста главен началник. А аз наистина не искам да ми се случи това… Джак.

— Правя каквото мога. Всички го правим.

— Е, и какво става?

Той въздъхна и потърка с пръсти челото си.

— Изглежда очевидно, че трите убийства са свързани. Скелетът е свързващата ги брънка, но нямаме представа какво е неговото значение. Мидълтън и Кетъридж определено са убити от един и същи човек или от хора, които са действали много професионално. Криминолозите не успяха да открият почти нищо. Няма го оръжието на убийството, няма отпечатъци, нито ДНК.

— И няма никой в капана?

— Не.

— А Пам Кетъридж?

— Ти май си се фиксирала върху тази жена — отговори хладно Пендрагън. — Тя е леко умопомрачена домакиня. Не мисля, че би могла да пребие Амал Керим до смърт.

— Но може да е отровила последната жертва. Била е на местопрестъплението, когато е убит Тони Кетъридж. Няма алиби. И ако е знаела за аферата на своя съпруг — ето ти и мотив.

— Да, госпожо, но няма никакви доказателства. Никакви. А Керим? Трябва да има връзка между трите убийства…

На вратата се почука и един млад полицай застана на прага.

— Извинете, госпожо. Видях главния инспектор да влиза тук. Има спешен факс за него. — Той направи няколко крачки в стаята и му подаде лист хартия.

— За какво става дума? — попита Хюз, когато униформеният излезе.

— Токсикологичният доклад за Кетъридж. Почти съвършено копие на този за Мидълтън. — Той й го подаде.

— Същите четири съставки: арсеник, кантаридин, абрикова киселина и олеандър. Научи ли нещо повече за тях?

— Доктор Джоунс ми обясни, че кантаридин може да се купи лесно в интернет, въпреки че е забранен. Този следобед постигнах напредък с арсеника. Една стограмова бутилка арсен триоксид е открадната от бутиков производител на стъкло, чиято фабрика е на по-малко от километър и половина оттук. Отровата е достатъчна за убийството на стотици хора.

— И не са съобщили?

— Не, обадили са се в местния участък на „Лаймхаус“.

— Възможно ли е крадецът да е някой служител или самият работодател?

— Възможно е, макар че работодателят е бил в чужбина, когато е станала кражбата. Търнър проверява това. Собственикът е извънредно противен и не е много популярен сред подчинените си. Те са сплотили редици и не му казали нищо за взлома, за да защитят сина на секретарката, който работи в склада.

— Това е малко странно, нали?

— Не толкова. Ако беше видяла тези хора, щеше да разбереш, че всичко е обяснимо. Собственикът, Грегсън, си мисли, че наистина е нещо специално. Момчето, което щеше да бъде обвинено и без съмнение уволнено, е… уязвимо.

— Уязвимо?

— Лек аутизъм, поне аз така мисля. Ужасно заеква. — Пендрагън се замисли за своя син Саймън. Как неговият невероятен математически талант е уравновесен от неспособността да общува леко с хората.

— Добре, може би няма да е лошо Търнър да надникне по-дълбоко в тази стъкларска фирма. Така, стигаме до двете други съставки на отровата — абриковата киселина и олеандъра. В доклада си беше написал, че произхождат от екзотични растения. Очевидно си проверил в Кралските ботанически градини в Кю?