Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

След известно време изгубих представа за посоките и вече не знаех дали се отдалечаваме от реката, или сме завили обратно. Обаче Ан вървеше уверено, като поглеждаше през рамо, за да се увери, че не изоставаме. Ако я бяхме изгубили от поглед, не съм сигурен, че щяхме да намерим обратния път до реката, и още по-несигурно беше дали ще успеем да се измъкнем, без да ни прережат гърлата в някой тъмен пасаж.

Чухме шума, преди да видим неговия източник. Ан реагира първа. Тя очевидно разпозна гласовете и се втурна към тях надолу по тясна улица. Ние хукнахме след нея и влязохме в малък двор, където бяхме посрещнати от много объркваща гледка.

Двама мъже с униформи на Кралската гвардия, единият от които с извадена сабя, влачеха някакъв младеж към една от къщите. Момчето пищеше и викаше, но беше невъзможно да се разбере какво казва.

Бързо стана ясно, че е идиот или обладан от демони.

Ан стигна до момчето и започна да ругае единия от пазачите, като го удряше по гърдите. Пазачът се изненада и изпусна момчето. То се опита да избяга, но другият пазач беше твърде бърз, препъна го и то падна по лице в една локва. Докато се изправяше, пак занарежда. Аз чух няколко думи: „Бог ще ме защити… дяволи такива… Светата майка ме пази“.

Пазачът, който отблъскваше юмруците на Ан Дохърти, спечели надмощие. Хвана китката й, когато тя стрелна юмрук към лицето му, изви я назад и я накара да изпищи. Аз понечих да ида да й помогна, но Себастиан ме задържа с желязна хватка. Погледнах го в очите, усещайки се пламнал от гняв, но неговото изражение беше не по-малко бясно. Това ме накара да спра.

Пазачът, който беше извил назад ръката на момчето, най-неочаквано го блъсна отново в калната локва.

— Хайде — изръмжа той на своя другар. — Малкото лайно не си заслужава. — Ритна момчето в корема, а другият стовари юмрук в лицето на Ан и тя политна назад, препъна се в момчето и се стовари тежко в калната локва.

— Друг път не позволявай на това разядено от шарка копеле да вдига шум — каза първият пазач и се изплю. След това се обърна и двамата си тръгнаха.

Аз се втурнах към тях и помогнах на Ан да стане, докато момчето само се надигна.

— Какво стана? — попитах. — Защо тези мъже бяха тук?

Ан беше цялата в кал и мръсотия, от устата й течеше струйка кръв, но беше несломена. Очите й пламтяха от безсилие и гняв. Тя измъкна ръката си от моята и рязко се завъртя.

Аз я дръпнах да се обърне към мен.

— За какво беше това?

Очите й се насълзиха.

— Бяха дошли за Антъни — обясни тя, ридаейки. — По-скоро бих умряла, отколкото да позволя да го вземат.

Степни, вторник, 7 юни, 12:30 на обяд

Главният инспектор Джак Пендрагън изучаваше екрана на своя компютър и предпазливо почукваше по клавиатурата.

— По дяволите, проклетото нещо пак заби! — изсъска той.

Джес Търнър заобиколи бюрото си.

— Опитваш се да запазиш този документ, нали?

— „Опитвам“ се е точната дума.

Пръстите на Търнър пробягаха по клавишите.

— Ето… готово — каза той. — Като жена е… има нужда от нежно докосване.

— О, ти откъде знаеш?

Сержантът се усмихна криво.

— Имам малко информация за Мидълтън, която може да се окаже интересна.

— Да?

— Реших, че първо трябва да проверя финансите му. Естествено в банката се сблъсках с обичайните затруднения, но след няколко телефонни разговора получих достъп до сметката му. Или по-точно до сметките… има поне десетина.

— Десетина?

Търнър извади куп листа от една папка и ги подаде през бюрото.

— На пръв поглед нищо необичайно. Доста малки суми във всяка, редовно движение на парите — заплатата и обичайните плащания: ипотеката, лизинговите вноски за колата, но тогава забелязах схема.

Пендрагън сложи извлеченията на бюрото и започна да ги прелиства.

— Да… еднакви суми всеки месец от различни сметки, всеки път около хилядарка.

— А парите са разпределяни произволно от шест Мидълтънови сметки до три сметки на други хора. В началото си помислих, че може да е нещо законно.

— Не, ако бяха редовни плащания, като сумите по ипотечен кредит, щяха да отиват по една сметка или най-много две. Това трябва да е някаква частна уговорка, организирана така, че да остане незабелязана. Нещо друго?

— Да, всъщност има и друго. Свързах се с Централния архив и се оказва, че нашият Мидълтън има досие.

Пендрагън вдигна вежди.

— Лежал е в Шотландия. Детско порно и сексуално нападение срещу малолетна.

Лицето на Пендрагън остана безизразно.