Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

— Не за това става дума, господин Рейнър.

— Не, не, разбира се, че не. Но вие очевидно смятате, че има връзка с неговата смърт.

— Твърде рано е да се каже, но трябва да проучим всички възможности. Знаете ли нещо за личния живот на господин Мидълтън? — Пендрагън придърпа едно кресло, опря лакти на облегалките и сплете пръсти.

— Не, бяхме просто колеги. Нямах почти никакви социални връзки с Тим.

— Познавате ли неговите приятели?

— Не.

— Имахте ли усещането, че се движи в лоша среда? Имаше ли някакви неприятности?

Рейнър стана и започна да крачи наоколо.

— Както вече казах, господин главен инспектор, почти нямах връзки с Тим извън бюрото. Той беше голямо момче, не му бях пазач.

— Естествено. А смятате ли, че някой друг във фирмата е знаел за миналото на господин Мидълтън?

Рейнър се изпъна.

— Много се надявам да не е така! Не съм обелвал и дума. Защо мислите така?

Пендрагън пусна въпроса покрай ушите си.

— Фирмата ви добре ли се справя?

— Да, имаме добър списък с проекти. Защо?

— Включително жилищната сграда на Фримли Уей?

— Да, и разбира се, чух за смъртта на работника. Много жалко.

— Този проект на Тим Мидълтън ли беше? — вметна Търнър.

— Да, той беше ръководител на проекта. Какво искате да кажете с това?

Търнър срещна погледа на Рейнър.

— Просто се опитвам да подредя парчетата от пъзела. Част от длъжностната ми характеристика.

— Добре, сержант — отговори Рейнър хладно. — А сега бихте ли ме извинили? Аз също имам длъжностна характеристика. Тя включва и връзка с клиентите. — Той погледна часовника си и се обърна към Пендрагън. — Господин главен инспектор, съжалявам, но имам среща.

— Защо се държи така? — попита Търнър в асансьора.

— О, не бих си вадил твърде големи заключения от тази среща. Рейнър ми се струва от хората, които са доста напрегнати. Между другото, всеки скърби различно.

Когато стигнаха Брик Лейн, Търнър спря на паркинга с дежурните коли и забеляза групата журналисти, които чакаха на стъпалата на управлението, преди Пендрагън да ги види.

— Почна се — подхвърли той.

Пендрагън слезе от колата и тръгна целеустремено към стъпалата. Проби си път, без да обръща внимание на микрофоните. Стигна до площадката, обърна се и огледа медийната глутница.

— Бих искал да ви съобщя последните новини — обяви той и се вторачи в събраните репортери и фотографи. Фотоапаратите защракаха, а неколцина журналисти провериха дали диктофоните им работят. Пендрагън забеляза Фред Тейлър в задната част на групата и впери тежък поглед в него.

— Наскоро имаше два смъртни случая, свързани със строеж на фирма „Бриджпорт“ на Фримли Уей — започна той. — Работник на име Амал Керим беше пребит до смърт в ранните часове в събота. Той е бил нощен пазач на строежа. Трупът му беше намерен на дансинга на близкия клуб. Криминолозите стигнаха до заключението, че нападението срещу него е било извършено на покрива на клуба, където тялото е пъхнато в отдушника на вентилационната система. Вторият смъртен случай е на архитект от архитектурното бюро „Рейнър и партньор“. Мъртвият е Тим Мидълтън, който всъщност е „партньорът“. Господин Мидълтън умря в неделя в местен ресторант. Причината за смъртта му в момента е неизвестна, но патолозите на полицията работят по установяването й. Засега не разполагаме с доказателства, които да свързват тези две смърти, и не можем да кажем със сигурност, че господин Мидълтън е бил убит. — Пендрагън направи пауза и огледа лицата пред него.

— Какво ще ни кажете за тялото, изровено на строителната площадка? — попита Фред Тейлър.

Пендрагън си пое дълбоко дъх, печелейки време, за да събере мислите си.

— Господин Тейлър, смятам, че става дума за някакво недоразумение — отговори той. — Няма тяло.

— Моите източници твърдят друго.

— А, да, вашите източници. Е, страхувам се, че вашите източници ви заблуждават. При огледа на местопрестъплението нашите криминолози изровиха човешка кост, метакарпална кост от дясната ръка. Господин Тейлър, искате ли да ви го кажа буква по буква?

Неколцина от новинарите се засмяха.

— Човешка кост? — попита един от журналистите.

— Да, обаче е твърде стара.

— От друга жертва на убийство на същото място? — настоя Тейлър.

— Нямам представа. Ако има друга жертва на убийство, престъплението е извършено преди много, много време — отвърна Пендрагън. — Костта е поне на сто години.

Журналистите заговориха в хор. След няколко секунди Пендрагън вдигна ръка и те утихнаха.