Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Радвам се да го чуя. Защото Мери е добър детектив и си скъсва задника от бачкане. - Декър погледна към Лафърти и каза: - Ако и вие работите така усърдно, можете да станете нещо повече от стенографка на шефа си. Сигурен съм, че ще покажете на какво сте способна, стига да получите възможност.

Лафърти се изчерви и остави химикалката.

Богарт се приведе напред.

- Този човек като че ли преследва лично отмъщение. Имате ли представа кой може да е?

- Ако имах, щях да съм предал информацията на полицейското управление на Бърлингтън.

- Ние работим по случая заедно - отвърна Богарт, който вече не се усмихваше любезно.

- Радвам се, че смятате така.

- Нищо ли не ви хрумва?

- Когато разговарях с Леополд, той заяви, че съм го засегнал по някакъв начин в „Севън-Илевън“. Станало е месец преди семейството ми да бъде избито. Само че аз никога не съм имал конфликт с когото и да било там. Ако пък някой е имал проблем с мен, щях да го запомня.

- Искате да кажете, че паметта ви е безпогрешна?

- Искам да кажа, че щях да запомня, ако някой беше имал проблем с мен.

- Но това е било отдавна, може да сте забравили. Може да е било нещо дребно... невинно на пръв поглед. Може изобщо да не сте му обърнали внимание. Всички пропускаме или забравяме. Спомените могат да ни подведат.

- Кога сте роден?

- Какво? - попита рязко Богарт.

- Кажете ми кога сте роден. Ден, месец, година?

Богарт погледна Лафърти и отговори:

- На втори юни шейсет и осма.

Декър премигна няколко пъти и каза:

- В такъв случай сте роден в неделя.

Богарт се облегна на стола си.

- Точно така. Но го разбрах доста по-късно. А вие как разбрахте? Да би да сте чели досието ми и да сте научили датата предварително?

- Не бих могъл да получа достъп. А и допреди пет минути дори не подозирах за съществуването ви. Ако искате още едно доказателство, мога да задам същия въпрос и на колежката ви.

- И какво ще докажете с това?

- Че бих запомнил евентуален конфликт с друг клиент в „Севън-Илевън“ независимо дали е възникнал преди седемнайсет месеца или седемнайсет години.

- Смятате, че Леополд лъже, така ли?

- Мисля, че Себастиан Леополд не е този, за когото се представя.

- И за кого се представя?

- За бездомник, който не е с всичкия си.

- Искате да кажете, че не е бездомник и се радва на отлично психическо здраве?

- Подозирам, че може да е опасен.

- Но нали казахте, че не би могъл да е убиецът от гимназията? Да не би да смятате, че е убил семейството ви?

- Има алиби и за него. Но мисля, че е свързан по някакъв начин.

- Защо?

- Защото първо се появи и си призна, че е извършил тройно убийство. А после изчезна. Нито едното, нито другото са плод на случайност.

- Значи смятате, че е свързан по някакъв начин. И сега е изчезнал?

- Нямам доказателства. Но дори да го открием, не можем да му повдигнем обвинение, защото не разполагаме с никакви улики против него.

- Защо смятате, че е замесен? - обади се агент Лафърти.

Богарт се обърна към нея, изненадан, че тя е проговорила.

Декър я погледна и отвърна:

- Защото поведението му е нелогично и необяснимо. А аз не харесвам такива хора.

Декър остави Богарт и Лафърти в малката читалня, прекоси коридора и влезе в училищния стол. Именно там бе започнало всичко и му се струваше, че помещението, застлано със стар линолеум на квадратчета, го тегли към себе си.

Като сирена, която изнася серенада на обречен моряк.

Обиколи основното помещение, огледа кухнята, надзърна във фризера и излезе на площадката, откъдето тръгваше пътеката към гората. В първия момент бе решил, че стрелецът е избягал оттук. Мнозина полицаи все още смятаха така в резултат на разкритията, направени от него, а криминолозите бяха проверили цялата пътека и района около нея.

Сега обаче Декър не вярваше, че стрелецът се е измъкнал оттук.

Върна се вътре и седна на един от столовете, които учениците бяха използвали. Огромното му туловище преля от двете страни на седалката. Стори му се, че чува скърцането на тънките крака, протестиращи срещу такава тежест, нетипична за училище.

И тъй, защо убиецът бе дошъл в училищния стол? Той бе далече от коридора, където бе започнала стрелбата. Всъщност бе възможно най-отдалеченото място, с изключение на библиотеката и кабинетите на администрацията, където рано сутринта би трябвало да има хора.

7:28 - Мелиса Долтън чува свистенето при отварянето на фризера.

8:41 - Маскираният попада под обектива на охранителна камера.