Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Декър стана и го последва. Към тях се присъедини втори агент, жена, която Декър не бе виждал до този момент. Беше блондинка на трийсет и няколко, с мускулести прасци и леко издадена напред четвъртита челюст. Държеше дигитален диктофон в едната си ръка и бележник с химикалка в другата. Бе окачила служебна значка на колана си.

- Специален агент Лафърти ще се присъедини към нас - каза Богарт.

- В такъв случай имате ли нещо против и инспектор Ланкастър да присъства? - предложи Декър. - Тя разследва случая от самото начало.

- Може би по-късно - отвърна Богарт с усмивка, докато придържаше вратата и палеше осветлението.

Седнаха около малка маса, Декър от едната страна, двамата специални агенти от другата. Лафърти включи диктофона и отвори бележника си. Бе готова да запише всяка дума, изречена в стаята.

- Все още ли преподават стенография при всичките тези модерни технологии? - попита Декър, вперил поглед в нея. - Смятам, че дигиталният запис ще бъде абсолютно точен, докато стенографията може да съдържа интерпретации и подсъзнателно подбрани нюанси. Просто ми хрумна.

Тя не знаеше как да реагира на думите му, затова погледна шефа си.

Богарт каза:

- Защо не започнете от самото начало? Така ще навляза по-бързо в нещата.

- А защо просто не ме оставите да обобщя, за да не си губим времето? - отвърна Декър. Не дочака позволение от страна на Богарт, а започна направо: - Семейството ми бе убито преди шестнайсет месеца. Случаят остава неразрешен. - После разказа за самопризнанията на Себастиан Леополд, за престоя му в ареста, оттеглянето на самопризнанията, липсата на каквито и да било улики и оправдателната му присъда. - Както знаете, балистичната експертиза доказа връзката между двата случая.

- Сигурен ли сте, че Леополд не е стрелецът от гимназията? - попита Богарт.

- Невъзможно е. По това време беше под ключ. Бил е арестуван няколко часа преди касапницата.

- Вие открихте мястото, където се е крил нападателят - каза Богарт. - В склада за хранителни продукти.

- Анализирах показанията на свидетелите и направих логична връзка между тях.

- Пак вие сте открили тетрадката в шкафчето на Деби Уотсън с рисунката на стрелеца.

- Още едно логично заключение.

Богарт продължи, все едно не го беше чул:

- После сте отишли в дома на семейство Уотсън и сте открили кодираното съобщение, замаскирано като музикални ноти. Преди това е имало друго съобщение в бившия ви дом, където семейството ви е било убито. И то е намерено от вас. - Богарт помълча за миг, сетне добави: - Още едно логично заключение?

- Предполагам, че е излишно да го казвам, след като вие направихте това вместо мен.

- Струва ми се, че подхождате доста лекомислено. Мога ли да ви попитам защо?

- Съвсем не подхождам лекомислено. Затова работя по случая, макар да не съм полицай.

Богарт погледна папката пред себе си.

- Всъщност по случаите , нали така? Делят ги шестнайсет месеца.

- Всъщност шестнайсет месеца, два дни, дванайсет часа и шест минути.

- Откъде знаете с такава точност? Дори не погледнахте часовника си.

- На стената зад вас има часовник.

Богарт не се обърна, но Лафърти го направи и си записа нещо.

Декър нямаше нужда да поглежда часовника на стената. Той разполагаше с вътрешен хронометър, поточен от „Ролекс“.

- Въпреки това! - учуди се Богарт. - До минута?

- Мога да ви кажа колко време е изминало с точност до секунда - отвърна спокойно Декър. - Ако случайно се питате къде съм бил по време на стрелбата в гимназията, трябва да знаете, че бях във Втори участък.

Богарт смръщи вежди и погледна изумено Декър.

- Защо бързате да изтъкнете алибито си? Да не би да смятате, че сте под подозрение?

- Ако се замислите, ще стигнете до извода, че всички сме под подозрение.

Декър погледна Лафърти, която записваше думите му.

- Този антагонизъм в поведението ви преднамерен ли е, господин Декър? - попита любезно Богарт.

- Не, характерът ми е такъв. Попитайте всеки, който ме познава. Не признавам условностите. Загубих задръжките си преди години и така и не ги възстанових.

- Полицейското ви досие е отлично. Постигнали сте забележителни резултати. Вие и вашата партньорка.

- Бившата ми партньорка - поправи го Декър, който изпитваше нужда да се изразява възможно най-точно. Особено в този момент.

- Бившата ви партньорка - съгласи се Богарт. - От разговорите с бившите ви колеги останах с впечатлението, че вие сте били водещата личност в екипа. Не казвам, че вие сте били мозъкът, защото не искам да подценявам приноса на детектив Ланкастър за разкриването на случаите, които сте разследвали.