Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Каза, че си убил онези хора. Призна го пред мен. Призна го и пред ченгетата. Но тази сутрин заяви, че не си го направил. Сега седиш в този бар и твърдиш, че вероятно си го направил, макар да си бил в арест на сто километра от тук и да е било невъзможно да бъдеш в къщата. Разбираш объркването ми, нали? И това на ченгетата. Кое е лъжа и кое истина? Това трябва да открием.

Леополд се обърна към Декър и го погледна, сякаш го виждаше за пръв път.

- Какво ти пука дали е лъжа или истина?

Дори да се бе сблъскал с този тип в „Севън-Илевън“ преди цели седемнайсет месеца, Декър едва ли се бе променил толкова, че Леополд да не го познае. Вярно, сега беше по-дебел и по-грозен. Следователно Леополд или бе невинен, или бе изпечен лъжец. Декър нямаше представа кое от двете отговаря на истината.

- Случаят ме заинтригува. Не мислех, че ще арестуват някого след толкова време.

- Студено досие, а?

Изразът привлече вниманието на Декър.

- Знаеш какво означава „студено досие“?

- Обичам телевизионната поредица. Понякога я гледам в приюта.

- В приюта за бездомни ли?

Леополд кимна.

- Аз съм бездомен, но трябва да спя някъде. Понякога спя навън. През повечето време спя навън - добави уморено той.

- Защо?

- Защото е по-безопасно. В приюта има разни типове, които са доста опасни.

- И интересът ти към случая се е зародил там? Защото е „студено досие“?

- Мисля, че да.

- Защо точно този случай привлече вниманието ти? Едва ли е единственото „студено досие“. Някой разговаря ли с теб по този въпрос?

Леополд закима. Погледна питието си и отпи отново, без да използва ръцете си.

- Какво си поръча? - попита Декър и погледна чашата му, прикривайки отвращението си към начина, по който пиеше питието си.

- „Камикадзе“ - усмихна се Леополд. - Харесва ми.

- Нали каза, че не пиеш?

- Не пия, защото никога не съм имал пари. Но намерих банкнота от пет долара, които мислех, че съм похарчил. Харесвам камикадзетата.

- Предполагам, че харесваш коктейла от водка, трипъл сек и лайм, а не японските пилоти самоубийци?

Леополд сви рамене равнодушно.

- Когато бях малък, исках да стана пилот.

- Но не и такъв, който разбива самолета си нарочно?

- Не, не такъв.

- Значи си разговарял с някого? И той ти е разказал за случая? Сигурно си се развълнувал. И си решил да го използваш, за да си осигуриш легло и три хранения дневно. Това ли ти казаха, че можеш да получиш срещу самопризнанията? Храна и легло?

- Кой да ми го каже?

Декър допи бирата си и стовари халбата върху барплота с рязко движение, от което Леополд подскочи. Всъщност това бе целта на Декър. Искаше да стресне този хлъзгав като змиорка кучи син.

- Нямам представа. Затова те питам. Този човек имали си име?

- Трябва да тръгвам - каза Леополд и понечи да стане от мястото си, но Декър сложи ръка на рамото му и го задържа.

- Като стана въпрос за три хранения дневно, какво ще кажеш да хапнем нещо? Изглеждаш ми гладен. Ченгетата не са те нахранили за последно, нали?

- Откъде знаеш?

- Измъкна се от обвинение в убийство. Едва ли са останали доволни. Затова не са ти дали нищо. Да си поръчаме нещо и да поговорим.

- Наистина трябва да се прибирам.

- Къде ще отидеш? Чака ли те някой? Мога ли да повървя с теб?

- Че защо ще го правиш?

- Не бързам за никъде, а ти ми се струваш интересен човек. В този град няма много интересни хора.

- Този град е пълен с тъпаци.

- С тъпаци? Да, прав си, пълен е с тъпаци. Сещаш ли се за някой такъв?

Леополд се надигна отново и този път той не го спря.

Барманът го наблюдаваше. Последното нещо, от което се нуждаеше Декър, бе да повикат полиция заради държането му.

- До скоро, Леополд - каза той.

Можеш да се обзаложиш, че ще се видим скоро, много скоро.

Леополд излезе от бара. Декър изчака петнайсетина секунди и също си тръгна. Възнамеряваше да го проследи, да види къде „ще се прибере“.

Но когато се озова навън, от Себастиан Леополд нямаше и следа.

Декър тръгна по улицата и измина стотина метра първо в едната, после в другата посока. Отстрани на бара имаше пресечка, но тя завършваше без изход. От там не се виждаха никакви врати с изключение на служебния вход на бара и на съседната аптека, но и двата бяха затворени с решетки, а решетките - заключени. Нямаше други странични улички, по които Леополд да изчезне за петнайсет секунди, дори да спринтираше с всички сили. Декър надникна в бара, за да се увери, че Леополд не се е върнал там, ала той не беше вътре.