Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Това не убягна от вниманието на Декър.

Вероятно обсесивно-компулсивно разстройство.

По време на предишната им среща Декър бе забелязал, че ръцете на Леополд непрекъснато се движат неспокойно. Според адвоката той страдаше от биполярно разстройство, но сега отново вземал лекарствата си. Щеше ли да е в състояние да проведе смислен разговор?

Една от сервитьорките се запъти към Декър. Беше висока и слаба, с изрусена коса. Къдриците закриваха голяма част от лицето й. Миризмата на химикалите, използвани за изрусяването, бе сладникава и леко неприятна. Декър си поръча бира, която тя му донесе минута по-късно.

Отпи от халбата, изтри устни и зачака. Зад бара нямаше огледало, затова Леополд не можеше да го забележи, освен ако не се обърнеше.

Изминаха двайсет минути. Никой не приближи към Леополд, който отпи още две глътки и пак впери поглед в чашата си, сякаш нямаше представа как се е озовала пред него.

Декър остави банкнота на масата си, взе халбата, отиде до бара и седна до Леополд, който дори не вдигна поглед. Продължаваше да се взира в питието си.

- Добре ли се чувстваш на свобода? - попита го Декър. - Празнуваш ли?

Леополд го погледна.

- Ти беше в съдебната зала. Видях те.

- Бях и в килията ти в ареста.

Думите като че ли не достигаха до съзнанието му и той промърмори нещо неразбираемо.

Декър го огледа. Бяха му дали възможност да се изкъпе преди явяването си пред съда и бяха изпрали дрехите му, най-вероятно защото на ченгетата им е прилошавало от миризмата им.

- Аха, в килията ми. Точно така. Разговаряхме.

- Да. Значи ги оттегли, а?

Леополд изглеждаше обезпокоен.

- Какво съм оттеглил?

- Самопризнанията си.

Леополд вдигна чашата си и отпи нова глътка.

- Не пия. Обаче... е добро.

- Твоето питие ли? Значи празнуваш, а?

- Какво да празнувам? - попита заинтригуван Леополд.

- Отпадането на обвинението в тройно убийство. Излизането от ареста. Все хубави неща, не смяташ ли?

Леополд сви рамене.

- Там ми даваха храна. Имах легло.

- Затова ли направи самопризнания? Заради леглото и трите хранения дневно?

Леополд отново сви рамене.

- Значи в нощта на убийствата си бил арестуван в Кранстън.

- Предполагам. Беше отдавна. Не си спомням. Много неща не си спомням.

- Като например истинското си име?

Леополд го изгледа, сякаш не разбираше какво иска да му каже Декър.

- Съдията не би те пуснал, ако изпитваше и най-малкото съмнение, че си замесен. Явно снимките и отпечатъците върху документите за ареста наистина са били твоите.

- Адвокатът остана много доволен - каза Леополд, забил поглед в чашата си.

- Как разбра за тези убийства?

- Аз... аз убих тези хора, нали? - попита Леополд с тих смирен глас, в който нямаше и следа от убеденост, от разбиране дори.

Барманът, петдесетгодишен мъж с огромен корем, почти като на Декър, но с петнайсетина сантиметра по-нисък, вдигна поглед от чашата, която бършеше, и изгледа продължително Леополд, преди да отмести поглед.

- Тази сутрин в съда каза нещо съвсем различно. Всъщност каза точно обратното. Адвокатът ли те посъветва да го направиш?

- Той ми каза да не говоря с никого.

Декър впери заинтригуван поглед в него.

Проблясък на здрав разум, проява на инстинкт за самосъхранение сред море от лудост? Лекарствата ли го карат да говори по този начин?

- В такъв случай, предполагам, че наистина не би трябвало да говориш с никого, ако сам не пожелаеш. Аз обаче не виждам проблем. Ченгетата не могат да ти направят нищо. Бил си в ареста по същото време. Съдията те освободи, а те не могат да ти повдигнат обвинение, освен ако не открият доказателства за твоето участие. Но пък могат да потърсят. Да намерят съучастник, който е извършил убийствата поради някаква причина. Могат дори да те натопят.

- Наистина ли могат? - попита Леополд с детинско удивление.

- Разбира се. Редовно се случва. Решат ли, че си от лошите, ще направят всичко възможно да те пратят зад решетките. Дали са клетва да служат и защитават. Разбираш това, нали?

Леополд се наведе и отпи отново от питието си, без да повдигне чашата. Приличаше на куче, което лочи от купичката си.

- Такъв ли си и ти, Себастиан?

- Какъв?

- От лошите ли си? Мястото ти зад решетките ли е?

- Нямам представа.

Декър започна да се ядосва. Мозъкът му може и да бе започнал да функционира по различен начин, разните му там логически вериги може и да бяха прокарали нови пътища, но промяната го бе лишила от всякаква толерантност към лъжите, глупостите и шикалкавенето. Той обичаше правите линии - от точка А до точка Б, от 1 до 2. Не обичаше увъртанията от типа една напред, две назад. Това бе негова благословия, но и проклятие като полицай.