Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Някои от близките магазини бяха отворени, но не откри Леополд в нито един от тях, а никой от продавачите не си спомняше да е видял човек с неговото описание. На улицата също не откри хора, които да са го виждали.

Имаше само едно обяснение. Някой бе качил Леополд в колата си и двамата бяха потеглили нанякъде. Това, разбира се, засили подозренията на Декър. И го разстрои допълнително, тъй като бе позволил да му се изплъзне.

Не можеше да направи нищо повече тук и реши да отиде в гимназията „Мансфийлд“.

Опечалените си бяха тръгнали, но мястото им бе заето от две групи протестиращи, струпали се зад жълтата полицейска лента. Едните защитаваха правото да се притежават оръжия, другите го заклеймяваха. Двете групи викаха, скандираха и периодично влизаха в словесни престрелки.

Повече оръжия! Не на оръжията! Втората поправка гарантира правото на гражданите да носят оръжие! Оръжията убиват! Не, хората убиват! Кога ще сложим край на тези кръвопролития? Вървете по дяволите !

Декър заобиколи импровизираните митинги и показа временната си карта, за да влезе в охранявания периметър. Завари Ланкастър в командния център в библиотеката.

Тя остана смаяна, когато й разказа какво се е случило в съдебната зала.

- И той си тръгна ей така?

Декър кимна.

- Мак ще побеснее. Очаквах повече от Шийла Линч. Този служебен адвокат направо я е разбил.

- Той просто си вършеше работата. Правосъдието е уравнение, в което невинаги има място за истината и справедливостта. Струва ми се, че Абернати взе правилното решение. Оттеглянето на самопризнанията остави прокурорката без никакви доказателства. А Абернати вече й бе вдигнал мерника. Вероятно просто търсеше начин да сложи край на делото. И го направи. Двамата с теб сме го виждали и преди.

През годините Декър бе взел участие в толкова много съдебни процеси, че се чувстваше като опитен адвокат с тази разлика, че не притежаваше тога и не членуваше в колегията.

- Радвам се, че приемаш нещата по толкова хладнокръвен и логичен начин, Еймъс - отвърна Ланкастър, без да прикрива студенината в гласа си.

- А как трябва да ги приема? - отвърна рязко той. - Вторача ли се в случилото се, превърна ли го във фикс идея, докъде ще ни доведе това?

Тя извърна поглед и задъвка яростно дъвката си.

- Извинявай - каза. - Имам ужасен ден.

Декър не й спомена, че е проследил Леополд и че после той е изчезнал. Чувстваше се като глупак. А кой иска да изглежда като глупак, макар и с усъвършенстван мозък?

- Момчетата от ФБР изглеждат развълнувани - отбеляза той.

Агентите на Бюрото, издокарани в елегантни костюми, излъчваха повече енергия и ентусиазъм от обичайното.

- Масово убийство, свързани случаи, нещата, които откри по отношение на Деби Уотсън... Това определено покачи залозите. - Ланкастър помълча, после, докато прелистваше някакви документи, добави: - Искат да говорят с теб, Еймъс. От ФБР.

Той се изненада.

- Защо?

- На първо място, защото ти откри всички нови улики. Освен това убиецът има специално отношение към теб. Надписът в стария ти дом беше предназначен за теб. Шифрованото послание в стаята на Деби също. Затова от ФБР искат да те разпитат с надеждата да попаднат на следа, която да обясни тази вендета срещу теб.

- И кога искат да го направим?

- Мисля, че моментът е подходящ.

Декър се обърна и видя до себе си висок широкоплещест мъж между четирийсет и петдесет години.

Костюмът му бе безупречно елегантен чак до жълтата кърпичка в джобчето, която бе в тон с вратовръзката. Изглеждаше в отлична форма. Явно той бе старшият тук, ако се съдеше по притеснените погледи, които отправяха към него другите агенти.

Декър го виждаше за пръв път. Сигурно бе пристигнал направо от Вашингтон. Тежката артилерия, изпратена заради тежък случай, който приковаваше вниманието на цялата страна. Така действаха федералните. Оставяха дребните случаи на местните, докато те обираха лаврите в разследванията, които националните медии отразяваха.

Непознатият протегна ръка и се усмихна. Имаше идеално бели зъби с разстояние между предните два.

- Специален агент Рос Богарт. Трябваше да довърша някои неща във Вашингтон и затова не пристигнах веднага. Господин Декър, предлагам да си намерим тихо място, където да обсъдим някои неща, ако нямате нищо против.

- Дори да имах нещо против, това едва ли е от значение.

- Всички преследваме една цел. Разбрах, че сте били полицай, а после и инспектор. Знаете процедурата, знаете, че нямаме право да пропуснем и най-незначителната подробност, да пренебрегнем и най-ненадеждната следа. - Богарт посочи вратата в дъното на библиотеката, която водеше към читалня за учениците, чийто роден език не бе английският.