Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

А може би не.

До него седна някой, кръстоса крака и потрепери леко от студа.

Декър дори не го погледна.

- Мислех, че вече си се прибрал във Вашингтон - каза той.

Богарт сви рамене.

- Прибрах се, но се върнах тук, за да довърша нещо.

- Бъдни вечер е. Семейството няма ли да ти липсва?

- Какво семейство?

- Носиш халка.

- Разделихме се, Декър. Преди няколко дни.

- Съжалявам.

- Е, тя не съжалява, а, честно казано, и аз не съжалявам.

- Деца?

- Тя работи на Капитолия, прекарва в офиса по цели нощи. И двамата така и не намерихме време за деца... Уайът ти е казала, че е правила секс с Деби Уотсън, така ли?

- Излъга - отвърна Декър.

- Откъде знаеш? Защото си прав, между другото: аутопсията показа, че тя не се е превърнала изцяло в мъж. Не е притежавала нужните... атрибути.

- През цялото време седеше със събрани колене. Един мъж трудно би го направил. Има и още нещо, не мисля, че наистина е искала да се превърне в мъж. Случилото се с нея е наклонило везните в тази посока. Но тя не е могла да стигне до края.

Замълчаха и двамата.

- Добре, да сложим край на празните приказки. Бих искал да дойдеш и да работиш за мен.

Декър се обърна и го погледна.

- Какво означава това?

- Това означава, че искам да постъпиш във ФБР.

Декър поклати глава.

- Не мога да изкарам изпита по физическа подготовка. Всъщност боя се, че не мога да изкарам нито един изпит.

- Разбира се, няма да бъдеш специален агент. Възложиха ми да събера група, съставена от специалисти в различни области, включително цивилни. Целта ни е да ловим най-лошите. Не мога да се сетя за по-подходящ човек от теб.

- Но аз не съм специалист в нито една област!

- Бил си полицай, а после и следовател. Имаш достатъчно опит и предостатъчно мозък.

- Не е нужно да го правиш, Богарт. Нали ми купи дрехи и обувки?

- Не го правя заради теб. Правя го заради себе си. Искам да се издигна в Бюрото. Не ми остана нищо друго освен кариерата. Наближавам петдесет. Не постигна ли значими резултати в най-близко бъдеще, това ще означава, че просто съм си губил времето. А с твоя помощ шансовете ми да разреша най-трудните случаи рязко нарастват. След което ме очаква повишение. Не бих имал нищо против един ден да оглавя Бюрото.

- Искаш от мен да напусна Бърлингтън?

- Това проблем ли е за теб?

- Не съм казал подобно нещо.

- Значи не е проблем.

- И това не съм казал.

Богарт го погледна в очите и попита:

- Може ли да повикам тук един човек?

Декър не отвърна, но кимна леко.

Богарт вдигна мобилния си телефон, използва като фенерче вградената в него светкавица и присветна два пъти. Минута по-късно Декър чу стъпки.

В кръга от светлина, хвърлян от уличната лампа, се появи Алекс Джеймисън. Бе облечена в дълго зимно палто и ботуши и бе покрила главата си с шал. Спря пред пейката и сведе поглед.

Декър погледна първо нея, после Богарт.

- Какво пропускам? - попита той.

- Мисля, че е очевидно - отвърна агентът. - Особено за умник като теб.

Декър извърна глава към Джеймисън.

- Той и на мен направи същото предложение, Декър, макар да мисля, че причината за това си по-скоро ти, отколкото аз.

- Тя постигна няколко важни пробива в разследването - намеси се Богарт. - Прояви кураж и интуиция. Знам, че е журналистка, но търся хора с талант в разплитането на трудни случаи.

- И ще напуснеш Бърлингтън? — попита я Декър.

- Честно казано, вече го напуснах.

- Нали искаше да бъдеш репортерка?

- Анди Джаксън ме учеше винаги да търся истината. Предполагам, че това се отнася и до професията, с която си се захванал. Мисля, че ще донеса повече полза, ако работя с Богарт, отколкото ако продължа да пиша статии.

Декър погледна агента.

- Капитан Милър знае ли, че ми правиш подобно предложение?

- Да. Не остана очарован, но прояви разбиране. А и Ланкастър получи повишение и стана негов заместник. Ако случайно не знаеш, започнала е да лекува онова треперене на ръката си и състоянието й се подобрява. Спряла е да пуши и е качила някой и друг килограм.

Декър кимна, но не промълви нито дума.

- Ще си помислиш ли? - попита Богарт.

- Не.

- Декър... - започна Джеймисън.

- Няма да си помисля, защото... защото ще го направя.

Богарт и Джеймисън се спогледаха изненадано.

Декър продължи:

- Но тази вечер предпочитам да остана... тук. Сам.

Богарт стана от пейката, а Джеймисън каза:

- Ще се върнем утре. И няма да те оставим никога повече. Мисля, че достатъчно време си бил сам. - Бяха се отдалечили на няколко крачки, когато тя се обърна и извика през рамо: - Честита Коледа, Еймъс!