Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Дулото на пистолета се заби в слепоочието му.

- Нали каза, че си умрял два пъти? - попита Леополд. - Третия път няма да ти се размине.

Декър продължи да говори:

- Вече бях виждал подобен белег. В една книга, която прочетох, но не забравих, защото ние никога не забравяме нищо, нали, Белинда? Сама го каза. - Помълча и я изгледа изпитателно. Когато тя понечи да каже нещо, той продължи: - Това е специфичен възел. Нарича се двоен удушвач. Прилича на кръстовиден възел, но е малко по-сложен. Упражнявах се да го правя по време на обратния полет от Юта. Установих, че е почти невъзможно да се развърже. Дори се нарежда сред най-ефективните възли в света. Използва се от шейсетте години на деветнайсети век. Нарича се още котвен възел. - Погледна Леополд. - Всеки моряк по света знае да връзва този възел. А преди да бъде разпределен на военна подводница, твоето приятелче тук е отраснало на лодките на баща си, който е бил рибар и е прекарвал шест месеца от годината сред водите на Адриатическо море. - Погледна Уайът и каза: - Мога да продължа. Знаеш, че всичко е в главата ми. Всеки факт, всяка подробност.

- Военна подводница? - отвърна надменно Леополд. - Австрия няма военен флот.

- Но Русия има. А ти си живял там след деветнайсетата си година. Изгонили са те от руския флот, защото са те хванали да крадеш от екипажа. Отне ми доста време да разгадая акцента ти, защото в него има и австрийско, и руско влияние. - Хвърли бегъл поглед на Леополд. - Ist gut, Herr Leopold ? Така каза в бара. Може дори да не си се усетил.

Леополд стовари пистолета върху главата му.

Декър се отпусна безжизнено на стола.

Сега не само кракът, но и главата го болеше ужасно. Поносимостта му към болката бе по-висока, отколкото при повечето хора. Човек не може да играе професионален футбол, без да е в състояние да търпи болка. Но куршумът в главата нямаше да му причини болка. А да го убие.

Вдигна поглед към Уайът, която се взираше в Леополд. Декър не можеше да види лицето на австриеца и нямаше представа накъде гледа той. Пистолетът обаче си оставаше опрян в слепоочието му.

- Виждаш ли бучката на врата му, Белинда? Мисля, че е в терминален стадий и пет пари не дава за нищо. Освен това е наркоман. А за целта са нужни много пари. Мисля, че обича да манипулира хората. Според мен е измамник, който се възползва от отчаяни хора и ги прецаква. Ако междувременно изкара няколко милиона, както в твоя случай, толкова по-добре.

- Себастиан? - изрече едва доловимо Уайът.

Не това се надяваше да чуе Декър. Това нямаше да го спаси.

- Пълни глупости - отвърна Леополд.

Това също нямаше да го спаси.

- Ти си убила всички тези хора, Белинда - извика Декър. - Но има големи празноти. Продължителни интервали, в които не се случва нищо. Изминават почти двайсет години и изведнъж отвличаш Джайлс Евърс. После идваш и избиваш семейството ми. Кой е бил следващият? Родителите ти? Крие Сайзмор? Отново празнота. После „Мансфийлд“. И Нора Лафърти.

- А сега и теб - озъби се Леополд.

- На какво се дължат тези интервали, Белинда? Защо ми отмъщаваш след двайсет години? Заради него ли? Заради този тип? Заради „Лишени от правосъдие“? Затова ли измина толкова много време, преди да започнеш да убиваш? Знам, че си запомнила думите, които изрекох преди двайсет години - че искам да стана полицай. Спомням си изумения ти поглед, болката, която изпита. Но не си направила нищо. Не и тогава. Нищо до момента, в който си срещнала този тип. И си споделила с него. Разказала си му за парите, които родителите ти са получили като откуп. И той е решил да се възползва. Изопачил е думите ми, провокирал е тази маниакална отмъстителност, тази твоя всепоглъщаща вендета. Внушил ти е, че можеш да направиш само едно нещо, за да получиш възмездие. Внушил ти е, че трябва да го направиш, защото без него няма живот.

- Защо да й го внушавам? - попита Леополд. - Това беше нейното отмъщение, не моето. Тя трябваше да раздаде справедливост. Тя дойде при мен!

- Следователно идеята да се предреши като едър мъжага и да стреля по беззащитни деца е била нейна? - Декър погледна към Уайът. - Да не би да ми казваш, че си искала тъкмо това, Белинда? Да прелъстиш уязвима млада жена като Деби Уотсън, след което да й пръснеш главата? Ти ли го измисли? Та тя е била почти на твоята възраст, когато си била изнасилена. Тя е била едно уплашено хлапе с разбито семейство. Като теб! Искала е по-добър живот. А ти си я прелъстила. Накарала си я да се влюби до такава степен, че е започнала да вижда в теб своето спасение. Затова те е нарекла Исус. След което ти си я убила. Сякаш не те е било грижа за нея. Сякаш не те е било грижа за себе си. Като в случаите, когато хора, които би трябвало да защитават другите, правят точно обратното. Това ли е представата ти за отмъщение, Белинда? Защото не мога да повярвам. Това не си ти. Пет пари не давам колко си се променила. Не си се променила чак толкова!