Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Защо прекара нощта във фризера? Защо не влезе откъм военната база за срещата си с Деби в работилницата по трудово?

- Защото Деби прекара онази нощ във фризера с мен - отвърна Уайът. - Измъкна се от дома си. Тогава го направихме. За пръв път. - Тя се усмихна, макар усмивката да не достигна очите й. - Стори й се възхитително! Секс във фризер. В мрака. Разбираш ли, това върна някои спомени. Бях изнасилена в училищния стол. Сега обаче аз правех секс с момиче. После тя си тръгна. А на сутринта използвах тунела, за да стигна до другия край на училището.

- До каква степен беше посветена тя в плановете ти? - попита Декър. - Открихме нейна рисунка. На нея си ти в камуфлажни дрехи.

- Обличах се така по време на някои от нашите срещи. Казах й, че съм служил в армията. А сега работя за военното разузнаване. Обясних й, че разследвам терористична клетка и тя може да ми помогне. В крайна сметка я прелъстих. Не беше никак трудно. Не подозираше за истинските ми намерения. Въобразяваше си, че ще го направим отново в работилницата, и то по време на учебните занятия. Аз го предложих, разбира се.

- А как откри, че тя може да знае нещо за подземния проход?

- Преди години прочетох статия за бомбоубежищата, които са строили под училищата. Предположих, че след като в съседство има военна база, би трябвало да има и скривалище, а може би дори нещо повече. Затова претърсих старата военна база. Лесно проникнах в нея. В някакъв шкаф в една от стаите открих дневник за дежурствата. В него фигурираше името на Саймън Уотсън. Пишеше, че служил в инженерните войски. Двамата със Себастиан се поровихме и установихме, че старецът е живял в дома на Деби Уотсън, а тя учи в „Мансфийлд“. Един ден уж случайно се натъкнах на нея. Не бързах, изложих постепенно легендата си, но в крайна сметка стигнахме до дядо й и спомените му за базата. Тя знаеше за подземния проход. Знаеше, че тръгва от базата, но нямаше представа къде точно излиза. Но това ни беше достатъчно. Всичко си дойде на мястото. И тъй като тя вярваше, че изпълнявам секретна мисия, разбираше, че никой не трябва да знае за „нас“. Пазеше тайната. Оказа се доста полезна.

- Знаеш ли, че те е наричала Исус? Боготворяла те е. Явно е била много влюбена. Обичала те е до момента, в който е загинала.

Уайът не отвърна нито дума.

Декър погледна Леополд и попита:

- Ти ли измайстори онези раменни подложки?

- Направихме ги заедно. Всичко правим заедно.

- И заедно открихте кои момчета играят в отбора на училището и какви часове имат.

- Не ние, Деби - обади се Уайът. - Казах й, че може да се наложи да вербуваме някои от съучениците й, в случай че се нуждаем от подкрепа на местно ниво. Беше глупаво, разбира се, но тя беше готова да повярва на всичко.

- А „Лишени от справедливост“? Оставили сте листовете в онзи коптор в Юта, където живее Евърс. Предполагам, че сте искали да ги намерим. Нали така успях да се свържа с вас.

- Не сме единствени - каза Уайът.

Декър я погледна.

- Не сте единствени?

- Има много като нас. Хора, които не могат да получат справедливост.

Декър кимна.

- Какво име използваш в момента? Или предпочиташ да те наричам Уайът?

- Можеш да ме наричаш Белинда. Ти си от онова време. Не от това. Макар че няма да останеш дълго в него.

- Добре, Белинда. Леополд ли те запозна с „Лишени от справедливост“?

Уайът изглеждаше изненадана.

- Откъде знаеш?

- На първо място, сайтът е базиран в чужбина. А Леополд е австриец. Семейството му е било убито. Всъщност той е създал сайта. Част от използваните думи предполагат, че английският не е родният език на човека, който ги е писал.

Уайът и Леополд се спогледаха.

Декър помръдна леко на стола.

- Знаете ли, щеше да е по-лесно да убиете мен - каза той. - И да оставите семейството ми на мира.

- Мен никой не ме остави на мира - възрази Уайът. - Никой. - Тя извади нож от джоба си и го вдигна високо. - С това убих Джайлс Евърс. Съвсем скоро баща му ще получи колет.

- Джайлс е изчезнал отдавна. Какво си правила с него толкова време?

- Различни неща - отвърна Уайът. - Най-различни неща. - Имаше вид на човек, който иска да се усмихне, но не знае как да го направи.

- Не мисля, че Клайд обича сина си чак толкова. В крайна сметка Джайлс е съсипал живота му.

Уайът се изправи, прекоси помещението и заби ножа в бедрото на Декър.

Той изкрещя. Когато тя завъртя острието в раната, изкрещя още по-силно, изруга и се завъртя на стола в опит да се освободи. Накрая Уайът извади ножа, а Декър рухна на стола и повърна от шока.