Жозе Родригеш душ Сантуш: Милионерът в Лисабон

- А, Калуст! - поздрави го мъжки глас. - Радвам се да ви видя!

Арменецът вдигна поглед и съзря турчин с черен фрак с връзка, блестящ висок цилиндър и грижливо оформена брада.

Изправи се тържествено и се поклони на новодошлия.

- Ваше Превъзходителство! - възкликна Калуст. - За мен е чест да ви посрещна.

След като отвърна на поклона, гостът дръпна един стол и седна.

- Удоволствието е мое - усмихна се той. - Благодаря ви, че ме приехте, особено след като едва вчера ви уведомих за пристигането си в Лондон.

- Това е мой дълг, ефенди - отвърна Калуст, докато се настаняваше срещу госта си. - Трябва да призная, че малко се изненадах от новината за посещението ви, организирали сте всичко толкова бързо.

Османският министър присви очи и устните му се извиха в заговорническа усмивка.

- Имам важни новини. Трябваше да побързам.

- Какви новини, ако не е тайна?

- Тайна е! - разсмя се Салим бей. - Мога само да ви кажа, че се наложи да пътувам спешно за Лондон, за да договоря един заем. След няколко дни това вече няма да с възможно.

- Защо?

Новодошлият разгърна една салфетка в скута си.

- А, ето че пак сте недискретен...

Арменецът повдигна вежди, учуден от тази потайност. Не бе нужно да си гений, за да разбереш, че това имаше нещо общо с войната. Освен това всичко, случващо се през последните дни, бе свързано с нея. Все пак знаеше, че любопитството си има граници. Щом събеседникът му не искаше да сподели, по-добре да не настоява.

Взе менюто и го разтвори на масата.

- Да поръчаме?

- Какво ще ми препоръчате?

- Главният готвач преди малко ме увери, че стридите са божествени, ефенди. Също и лангустата.

- Това да бъде тогава.

Калуст повика келнера и поръча храната, като напомни да им я сервират с бутилка шампанско. Когато келнерът се отдалечи, арменецът забеляза, че старият му приятел от Константинопол го наблюдава с усмивка.

- Не съм си представял, че предвкусването на стриди и лангуста може да ви донесе такава радост.

Салим бей се разсмя.

- Други неща предвкусвам аз, драги - обясни той със загадъчно изражение. - Вкусът на победата.

Греещата усмивка на лицето на османския министър още повече заинтригува арменеца.

- Победа ли? Та войната едва започна...

Турчинът се наведе над масата, сякаш искаше да сподели някаква тайна.

- Но пък нашата война постигна нечувана победа.

- Нашата ли, ефенди? Аз не воювам с никого.

Салим бей се огледа наоколо, за да се увери, че никой не ги слуша.

- Кажете ми, приятелю, кой е договорът, който цял живот се борите да сключите?

Въпросът не беше труден.

- За концесията на минералните залежи в Османската империя, разбира се. Дори преди няколко месеца ви дадох хиляди лири стерлинги, които да предадете в нечии ръце в Константинопол. Но след като похарчих толкова пари, след толкова машинации и неизпълнени обещания, признавам, че започвам да...

Лицето на османския министър сияеше от щастие, че арменецът се разсея и се принуди да замлъкне насред изречението. Турчинът пъхна ръка във вътрешния джоб на фрака си, извади плик и го подаде на събеседника си.

- Вижте това.

Калуст го взе и го отвори с нож. Извади листа отвътре и го разгърна. Беше документ, подписан от великия везир Саид паша. Без да губи време, се взря в текста, а ръцете му трепереха от нетърпение, докато четеше арабските знаци. Накрая, със зачервено лице и оросено с пот чело, Калуст вдигна изненадан поглед към събеседника си, едва дишайки от вълнение и страх дали написаното бе онова, което си мислеше, или се е излъгал.

- Нима... нима е възможно? - заекна той. - Нима това наистина е договор за концесия за петролните богатства на вилаетите в Багдад и Мосул в Османската империя, сключен с... Турската петролна компания?

Усмивката на Салим бей прерасна в дълъг и гръмък смях.

- Успяхте, Калуст! - възкликна турчинът, докато все още се смееше. - Сдобихте се с изключителните права над петрола в Османската империя!

- Наистина ли?

- Ако е писано да се открие петрол в Османската империя. Който и да го постигне, ще трябва да говори с вас. Ако това се случи, ще станете богат!

Арменецът стана прав; останал без дъх, разхлаби вратовръзката си, разкопча яката на ризата си и се взря в госта си. Можеше да се каже, че изпадна в шок. Най-сетне бе постигнал онова, за което се бе борил цял живот. Концесията бе негова! Погледна нагоре, затвори очи и сви юмрук. Да, това наистина беше победа; най-голямата от всички.

Държеше света в ръцете си.