Жозе Родригеш душ Сантуш - Милионерът в Лисабон

Двете по-малки сестри, Кенариг и Карун, бяха много разстроени. За да ги успокоят, Мариян и Крикор им бяха казали, че им предстои голямо приключение и незабравимо пътуване. Това, разбира се, не беше лъжа. Двамата бяха описали изселването по възможно най-интересния начин, който успяха да измислят, и сестрите приемаха всичко с непринуден ентусиазъм.

Възрастните обаче знаеха къде отиват, или поне така си мислеха, но прикриваха безпокойството, което тежеше в гърдите им. Защо да драматизират, щом онова, което имаше да става, щеше така или иначе да се случи? Такава бе съдбата им и те щяха да я приемат с всички последствия. Те бяха християни и вярваха, че кръстът е нещо много повече от товар.

- Не знам какво ни чака - каза дядо Сисаг точно преди да напуснат къщата. - Ние сме семейство. Кимна към Крикор. - И ти също, момчето ми. Ти също си част от това семейство. Обърна се към останалите. - Ако някой от нас загине, част от нас също ще умре. Ако само един от нас оцелее, другите ще живеят в него. Оставяме съдбата си в Божиите ръце, но ще направим всичко по силите си да преодолеем това изпитание и да оцелеем. Бог да ни закриля.

Излязоха угрижени, но когато видяха всички онези хора, които войниците извеждаха от домовете им насила и които се събираха в един повече или по-малко организиран хаос от каруци, коне, мулета, дисаги и всичко останало, коего можеха да носят, ги обзе странно чувство на спокойствие. Каквото и да се случи оттук нататък, то щеше да сполет и всички; не бяха сами в това ужасяващо изпитание.

С тях тръгваше цяла Армения.

Дългата и тъжна колона се висше по цялата улица, която излизаше на пътя, водещ на юг; бяха се събрали хиляди арменци с кошници, торби и деца; каруци, наобиколени от хора, и много товарни животни. Турските войници бяха обградили тълпата, като посочваха пътя и пазеха отстрани, опитвайки се да предотвратят разговори и контакт с останалите жители на града.

По тротоарите се бяха струпали много турци, които наблюдаваха заминаването на останалите членове на арменската общност. Една част просто ги гледаше мълчаливо, но повечето кимаха одобрително и се усмихваха, подхвърляйки подигравки:

- Вървете и не се връщайте!

- Нека Аллах ви води до ада, гяурски кучета!

Жените и възрастните арменци не им обръщаха внимание. Отношенията им с повечето мюсюлмани не бяха никак лесни. Наистина, всеки имаше приятели и познати турци, но по-голямата част от обкръжението им се ограничаваше до арменците. Макар да живееха в един град или село, между християни и мюсюлмани съществуваше разделение - едните бяха господари, другите - роби. Всеки от тях обаче се мислеше за нещо повече от другия и те прекарваха дни, дори месеци, без да разменят и думичка помежду си. Разминаваха се като призраци, там са, но сякаш ги няма, живеят в един квартал, но не се виждат един друг, просто сенки, които само се мяркаха за миг и изчезваха, превръщайки се във видения.

- Покрий лицето си, Крикор - посъветва го Мариян, щом го погледна. Наблюдават ни и ако разберат, че си мъж, ще си имаме неприятности.

Крикор я послуша и нагласи кърпата си по начин, който най-добре да скрие лицето му. Последното, от което се нуждаеше сега, бе да го разкрият. Семейство Киносян вървяха на края на конвоя. Най-отпред крачеше дядо Сисаг, като се подпираше на тоягата си и държеше поводите на едно муле. Следваха го Мариян и Крикор, който водеше друго муле, а Аршалуис върнеше отзад с натежалия си от бременността корем, хванала за ръце най-малките си дъщери палавата Кенариг и кротката Карун.

Колоната най-сетне премина през южната порта на Кайсери, напусна града и бавно закрачи по пътя като дълга връв, която се виеше по долината. Заснежените върхове на планината Ерджиес заобикаляха тълпата от хора като неми свидетели на драмата, която се разиграваше в подножието им.

На края на града се виждаше кирпичена къща, собственост на скромни земеделци, част от които стояха отстрани на пътя и наблюдаваха кервана. Крехкият силует на турска старица с кърпа на главата се отдели от селяните и със свит юмрук се приближи до един турски конник.

- Проклети да сте, задето причинявате това на горките хора! - провикна се мюсюлманката. - Дано Аллах ви накаже за тези зулуми! Светът е на нагаждачите и безскрупулните мошеници! Но не забравяйте, че каквото сторите на тези хора, ще ви се върне от ръката на врага, когато пристигне тук. - Старицата се обърна към арменците, които я зяпаха, докато минаваха покрай нея. - Аллах да е с вас, деца! Аллах да ви закриля!