Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— Мислила съм и по този въпрос. Но с Рийл никога не можеш да си сигурен. Тя върши нещата по причини, които са известни само на нея.

— И в крайна сметка помага за залавянето на неонацистите?

— Не само това. Убила е един от тях, отнемайки собственото му оръжие.

— На шестнайсет?

— Е, тогава е била вече на седемнайсет. Проникването в организацията й отнело почти цяла година. Постепенно успяла да спечели доверието им. Готвела им, пишела отвратителните им памфлети, перяла мръсните им униформи. А накрая се включила и в планирането на голямата им атака — разбира се, като през цялото време донасяла информация на ФБР.

— Сещам се само за няколко агенти под прикритие, които са способни на подобно нещо — каза Роби. — Но никой от тях не е тийнейджър.

— Когато предприели атаката, Бюрото ги чакало с ударна група. Но въпреки това се стигнало до престрелка. Човекът, когото ликвидирала Рийл, направил засада на няколко агенти. Практически тя спасила живота им.

— А след това са я вкарали в Програмата за защита на свидетели?

— Неонацистите са изградили истински лабиринт в тази страна. Рийл помогнала за частичното му разбиване, но чудовището все още е живо.

— А как е напуснала Програмата, за да се присъедини към нас?

— От Бюрото получихме сведения за това, което бе извършила. След известни дискусии стигнахме до решението, че тя притежава голям талант, който е на път да бъде погубен. Освен това можехме да я закриляме не по-зле от полицията, а работата при нас щеше да я направи невидима. Нова самоличност, постоянни пътувания и куп умения за самозащита, които да я превърнат в трудна мишена за всички, включително и за скинарите. Свързахме се с нея и я поканихме да работи за нас. Тя веднага прие. Без никакви колебания. Обучавахме я в продължение на години, както го направихме и с вас.

— Признавам, че това е истински прецедент в работата на нашия отдел — отвърна Роби.

Дикарло замълча за момент, после поклати глава.

— Вие преминахте през същите процедури, господин Роби.

— Тук не става въпрос за мен, а за Рийл. От това, което ми разказахте, разбирам, че мога да се насоча към нея от всяка посока, която избера.

— Обяснете, моля — изгледа го озадачено Дикарло.

— Предполагам, че сте я подложили на серия психологически тестове предвид трудното й детство. Това е задължително поради спецификата на нашата работа.

— Да — кимна Дикарло. — И тя ги издържа без никакви проблеми.

— Защото е била добре психически, или защото е много добър лъжец?

— Тя наистина е страхотен лъжец. Заблуждавала е онези скинари почти цяла година.

— Както изглежда, по патриотични подбуди — напомни й Роби. — А това ни връща на въпроса защо се е обърнала срещу нас. Или се е случило нещо, което не знаем, или е сменила господарите по традиционния начин — тоест успяла е да ви заблуди и всъщност патриотизмът изобщо не й е присъщ.

— Следя разсъжденията ви — кимна Дикарло.

— Оценявам, че ми давате възможност да се запозная по-отблизо с живота й, но в момента искам да знам повече за мисиите й през последните две години.

— Защо точно последните две?

— За мен две години е максималният срок да таи нещо в себе си, а после да планира отговора си. Но това е валидно само ако не е сменила господарите по традиционния начин, тоест за пари.

— Никога не бих повярвала, че Джесика може да го направи за пари.

— А какво ще кажете за мен? — наклони глава Роби.

— Вас не ви познавам толкова добре.

— Проблемът е, че вие не познавате добре нито един от двама ни, госпожо — отсече Роби. — Именно по тази причина хората като Рийл и мен са толкова добри в своята работа. Затова сте ни привлекли в организацията. Не можете да бъдете като нас, ако сте имали нормално детство. Ние не сме свикнали да получаваме торта и млечен шейк, като се приберем от училище.

— Това мога да го разбера — кимна Дикарло.

— Докато не получа доказателства за противното, аз ще действам с презумпцията, че Джесика Рийл не се е продала за пари. Но за да вникна по-дълбоко в нещата, ще ми трябват сведения за всичките й мисии през последните две години.

— Доколкото ми е известно, вие сте получили тези файлове.

— Искам ги всичките, а не само прочистените.

— Какво говорите? — стреснато го погледна Дикарло.

— Компютърните файлове, които получих, са цензурирани. Част от информацията е изтрита, има липсващи отрязъци време. Няма как да си свърша работата, ако не получа цялостната картина. — Роби се поколеба за момент, после добави: — Местопрестъпленията също са обработени. Но не от полицията, а от нашите хора. Искам да знам какво е било прибрано и по каква причина.