Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Даде на шофьора адрес в противоположния край на града, слезе от колата и измина пеша около километър и половина в обратна посока.

Знаеше, че подобни предпазни мерки са абсурдни за всеки обикновен човек, но в нейната област те бяха задължителни.

Регистрира се с новата си самоличност в друг хотел, качи се в стаята и извади някои вещи от сака си. Почисти и зареди пистолета си, а след това седна до прозореца, очаквайки пред входа всеки момент да се появят черни автомобили със затъмнени стъкла.

Миг по-късно сведе поглед към ръкава си.

Оказа се, че не беше успяла да се измъкне от засадата съвсем без последици. Куршумът беше пробил блузата и бе раздрал кожата й, преди да се забие в пасажерската врата.

Нави ръкава и разгледа раната. Горещото парче олово беше оставило дълбока бразда. Тя не беше особено впечатлена. При други мисии беше получавала доста по-сериозни наранявания.

Предполагаше, че и Уил Роби притежава подобна колекция от рани. Най-прясната от тях със сигурност беше получил на Източния бряг, където му беше заложила капан. Надяваше се, че ако някога се изправят лице в лице, въпросните „подаръчета“ ще го забавят достатъчно и предимството ще бъде на нейна страна.

Тя погледна часовника си. Скоро трябваше да тръгва, за да стигне навреме до училището.

За момента остана неподвижна, вперила поглед в дъжда, който се сипеше зад прозореца.

Поредният мрачен ден. В пълен синхрон с мрачния й живот.

Без съмнение противникът беше спечелил този рунд. А за нея оставаше надеждата, че това ще бъде единствената му победа.

Джанет Дикарло продължаваше да фиксира Роби, но си личеше, че мислите й са другаде. Сякаш изобщо не го забелязваше. Откакто беше пуснала бомбата, бяха изтекли повече от две минути мълчание.

— Госпожо? — тихо, но твърдо изрече той. — Казахте, че вие сте я обучавали…

Дикарло премигна и се облегна назад. В погледа й се появи леко смущение.

— Тя беше първата и единствена жена оперативен агент в целия отряд. А аз бях една от малкото жени инструктори на отряда. Ръководните фактори в агенцията решиха, че е добра идея да работим заедно. Имах дългогодишен опит, а тя притежаваше огромен потенциал. През онази година нейните постижения бяха далеч по-високи от тези на мъжете.

— В началото на кариерата си аз също работих с нея — каза Роби.

— Знам — кимна Дикарло.

Роби беше изненадан, но от изражението й беше видно, че смята това за естествено.

— Ние водим статистика, господин Роби. На повечето места го правят, знаете… За всичко: спорт, работа, контакти…

— И убийства — мрачно добави той.

— Ликвидиране на проблеми — поправи го тя.

— Грешката е моя — каза с равен тон Роби.

— Ние се възхищавахме на постиженията ви — продължи Дикарло. — Особено Джесика, която ви беше голям фен. Единствено вашите резултати бяха по-високи от нейните.

— Вероятно е променила мнението си, щом като за малко не ме уби — поклати глава Роби.

— Ключовият израз е „за малко“. Факт е, че не успя да го направи, защото вие й се измъкнахте.

— Малко късмет и малко инстинкт — сви рамене той. — Но това не помага за залавянето й.

— Може би ще помогне.

Дикарло се приведе напред и опря длани върху масата.

— Аз се опитах да направя максимално обективна оценка и на двама ви — обяви тя. — Според мен сте еднакво надарени, но по различен начин. Съобразявате бързо, адаптирате се добре, безкрайно хладнокръвни сте. Всеки от вас се гордее, когато е с крачка напред, а когато другият навакса, умеете да смените тактиката в движение.

— Отново ще ви попитам как това ще ми помогне да я заловя.

— Никак. Поне не директно. Обяснявам ви тези неща, за да знаете как да се изправите срещу нея, когато настъпи моментът.

— Ако изобщо настъпи — вметна Роби. — Първо трябва да я открия.

— Което повдига въпроса защо върши това, което върши. Получим ли отговор, може би ще успеем да стигнем преди нея до следващата й мишена. Образно казано, това е най-добрият ви шанс да наваксате. И може би единственият. В противен случай винаги ще бъдете на крачка след нея.

— А според вас защо го прави? — попита Роби.

— Когато ме информираха, че Джесика е заподозряна за убийството на наблюдаващия операцията й, аз отказах да повярвам.

— А сега вярвате ли?

Ръцете на Дикарло помръднаха върху масата.

— Не е важно в какво вярвам аз, господин Роби. Задачата ми е да ви помогна да откриете Джесика Рийл.

— И да я убия, нали?