Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Роби зададе този въпрос, тъй като до момента единствено Синия беше обявил, че искат да я заловят, за да я разпитат. Всички останали, включително Джим Гелдър и Еван Тъкър, или не отговориха какво очакват от него, или се измъкнаха с неясни обяснения.

— Задачата ви е възложена достатъчно отдавна, за да си давате сметка какви резултати очакваме от вас.

— Вие си мислите така. На практика нищо в нея не е посочено ясно.

Дикарло се облегна назад и отмести очи от лицето му.

— Във всеки случай това не би трябвало да влияе на вашата или моята преценка на ситуацията — каза след известно време тя.

— Да речем, че сте права, поне за момента — кимна Роби. — Но отново стигаме до вашия въпрос: защо го прави?

— Мисля, че ще ви бъде от полза да чуете част от нейната история, Роби — въздъхна възрастната жена. — Ако използвате уменията, които знам, че притежавате, рано или късно някои от тези факти ще ви помогнат.

Роби се замисли над тези думи.

— Окей — кимна най-сетне той. — Нека предприемем една кратка обиколка из живота на Джесика Рийл.

— Тя стана една от вас при доста необикновени обстоятелства — започна Дикарло. — Напълно различни от нормалните канали.

— Което означава, че не е служила в армията, така ли? Повечето от нас са бивши военни.

— Не е служила — кимна тя. — Нито пък е работила в разузнаването.

— Пред мен никога не говореше за миналото си.

— Сигурна съм, че е така. Джесика Рийл е родена в Алабама. Баща й е бил активист на движение, проповядващо превъзходство на бялата раса, и дълги години е бил начело на една антиправителствена организация. Освен това е бил трафикант на наркотици и експлозиви. Никак не обичал черния цвят, но в замяна на това си падал по зеления. Арестували го след престрелка с агенти на АБН и Бюрото за контрол на оръжията. В момента излежава доживотна присъда във федерален затвор.

— А майка й?

— Бащата я убил, когато Джесика била едва на седем. След ареста му открили останките й в мазето на къщата. Доста време са били закопани там.

— Сигурни ли сме, че той е убил съпругата си?

— Джесика е била свидетелка на екзекуцията. Всичко станало пред очите й. Госпожа Рийл не споделяла убежденията на съпруга си и постепенно се превърнала в бреме за него. Между другото, фактите, които ви излагам, са надлежно потвърдени от независими източници. Не сме се задоволили само с думите на едно невръстно дете. Властите разполагали с купища доказателства срещу съпруга убиец. Проблемът бил да открият тялото. На практика това не било от особено значение, тъй като той вече бил получил доживотна присъда по други обвинения. Но за Джесика все пак било акт на справедливост.

— Ясно. А какво се е случило с нея след това?

— Започнала да обикаля по роднини в други щати. Но те или не я искали, или не били в състояние да хранят още едно гърло. В крайна сметка я вкарали в системата за отглеждане в приемни семейства на щата Джорджия. Там попаднала в ръцете на отвратителни хора, които я принуждавали да върши ужасни неща. Избягала от тях и заживяла на улицата.

— Не ми се вярва тези обстоятелства да са допринесли за интереса на ЦРУ към нея — поклати глава Роби. — Как е станала връзката?

— Ще стигнем и до това, господин Роби — намръщено го изгледа Дикарло.

— Моля за извинение, госпожо. Продължавайте.

Роби се облегна назад и насочи цялото си внимание към нея.

— На шестнайсетгодишна възраст Рийл прави нещо, което по-късно я е вкарало в Програмата за защита на свидетели — обяви Дикарло.

— Какво?

— Става вътрешен информатор срещу някаква неонацистка група, която планира масови акции срещу правителството.

— Как е било възможно за едно шестнайсетгодишно момиче?

— Братът на един от приемните й родители членувал във въпросната група. Той и неговите приятели използвали къщата му като база за набиране на доброволци в Джорджия. Рийл отишла във ФБР и предложила да й сложат микрофон, за да съберат нужната за арест информация.

— И от Бюрото са се съгласили?

— Знам, че звучи невероятно, но със собствените си очи прочетох рапорта на специалния агент, присъствал на първата среща с нея. Той не можел да повярва, че момичето е само на шестнайсет. Не само заради външния й вид. Имал чувството, че разговаря с кален в боевете ветеран. Момичето било абсолютно непоклатимо. Имало обяснение за всичко. С лекота отхвърляло уловките на ченгетата. Наистина изгаряло от желание да закове онези типове.

— Заради баща си? Или заради майка си?