Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Рийл направи няколко снимки на Ванс, преструвайки се, че говори по телефона.

Знаеше къде живее тя — в скромен апартамент в центъра на Александрия, който обитаваше от доста време. Никога не се беше омъжвала. Дори не беше имала по-сериозна връзка, предполагаща брак. Кариерата беше всичко за нея.

Но Ванс харесваше Роби. Това беше очевидно.

Едно обстоятелство в полза на Рийл. И във вреда на Роби.

Беше обмислила всичко. Роби бе получил изгаряния, вероятно сериозни. А това означаваше медицинска помощ в някоя от лечебниците на службата. След смъртта на Джим Гелдър той почти сигурно бе привикан на аудиенция при единствения човек над Гелдър, директора на ЦРУ Еван Тъкър.

Рийл взе такси до едно от представителствата на „Херц“, нае кола и побърза да се влее в трафика, обмисляйки вариантите да обедини двете си текущи цели — тийнейджърката и агентката на ФБР. Това, което се готвеше да направи, не беше честно, но когато човек разполага с ограничен избор, той трябва да се съобразява с него.

Тя измина разстоянието до Вирджиния и спря пред една сравнително нова внушителна сграда.

Федерален съд на САЩ.

В тази сграда би трябвало да се раздава правосъдие. Да се търси и доказва истината. Да се наказват виновните, а невинните да бъдат оправдавани.

Но Рийл не беше сигурна, че това все още се прави. Не беше юрист и не можеше да разбере сложните процедури, до които прибягваха адвокатите и съдиите.

Но знаеше едно.

Изборът води до последствия.

Някой в тази сграда беше направил своя избор, а тя беше последствието от него.

Изчака още цял час с работещ двигател. В района имаше малко места за паркиране и Рийл не искаше да напуска случайно откритото свободно място.

Над реката отново се трупаха черни облаци. Първите дъждовни капки зачукаха по предното стъкло, но тя все едно не ги забелязваше. Цялото й внимание беше насочено към стълбището на съдебната сграда. Накрая вратите се отвориха да пропуснат четирима мъже.

Интересуваше я само един от тях, доста по-възрастен от останалите. Той би трябвало да бъде и по-умен, но при него помъдряването явно не беше дошло с възрастта.

Беше белокос, висок и строен, със загоряло лице и малки очички. Подхвърли нещо на останалите и всички избухнаха в смях. Разделиха се в долния край на стълбището. Белокосият тръгна наляво, а останалите — надясно.

Той разтвори чадъра си, защото дъждът се усили. Казваше се Самюъл Кент и близките му го наричаха Сам. Федерален съдия с дългогодишна практика, женен за богата наследница. Нейните пари им позволяваха да водят луксозен живот. Притежаваха апартамент в Ню Йорк, масивна къща от XVIII век в Стария град в Александрия, обявена за историческа сграда, и ранчо за отглеждане на коне в Мидълбърг, Вирджиния.

Преди една година Върховният съд на Съединените щати беше назначил Сам Кент за председател на ССВР, Специализирания съд по дела, свързани с външното разузнаване — най-дълбоко прикрития от всички федерални трибунали, чиито заседания се провеждаха в условия на пълна секретност. Над него нямаха власт нито президентът, нито Конгресът. Разкритията му не ставаха публично достояние и на практика той не отговаряше пред когото и да било. Единствената му задача беше да издава или отхвърля заповеди за наблюдение на чужди агенти на територията на Съединените щати. Членовете на ССВР бяха едва единайсет и Сам Кент имаше удоволствието да бъде един от тях. Той никога не беше отхвърлял искане за издаване на подобна заповед.

Рийл го гледаше как се отдалечава по тротоара. Тя знаеше, че неговото мазерати кабрио е паркирано в охранявания гараж на съда, а това означаваше, че едва ли ще го използва. Къщата му се намираше на две крачки от някогашната сграда на Федералния съд в Стария град, която в момента се заемаше от Съда по фалитите. Тя обаче беше доста далече от този съд. В района имаше две метростанции, но Рийл се съмняваше, че Кент ще използва обществения транспорт. Просто не приличаше на човек, който обича да се смесва с обикновените хора. В този час на деня най-вероятно беше тръгнал към някой от близките ресторанти.

Тя изкара колата на платното и бавно потегли след него.

От списъка в главата й вече бяха зачеркнати две имена.

Съдия Кент беше третият поред.

Секторът разузнаване вече беше покрит. Беше дошло време да се прехвърли на юридическия.

Според нея Кент трябва да бе доста глупав, щом още се разхождаше пеша. Дори и посред бял ден. Би трябвало да си е направил изводите след смъртта на Гелдър и Джейкъбс.