Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Само три букви. Но точно онези, които Роби най-малко желаеше да вижда в този момент.

ФБР.

В мига, в който зърна кой ръководи агентите, той се обърна и бързо тръгна обратно към вътрешността на къщата.

Имаше уговорка с Никол Ванс за осем същата вечер.

По тази причина реши, че през следващите две минути трябва да направи всичко възможно, за да избегне преждевременната им среща тук, в тази изоставена сграда.

Роби умееше да се измъква незабелязано. Успя и този път. Излезе иззад ъгъла, шмугна се в близките храсталаци и започна да наблюдава Ванс, която продължаваше да спори с мъжете около себе си.

Извади телефона си и изпрати кратък есемес на Синия.

Минута по-късно забеляза как един от мъжете срещу Ванс докосва ухото си.

Посланието беше стигнало където трябва.

Мъжът престана да спори и Роби го чу да казва:

— Мястото е ваше, агент Ванс. Нямаме нищо против да го претърсите.

Ванс млъкна насред изречението си и втренчено го погледна.

След това тя започна да се озърта и Роби беше принуден да приклекне още по-ниско зад храстите. Лесно отгатна, че тя е наясно какво се е случило току-що. Някой беше прибрал кучетата. Къщата вече беше на нейно разположение. Заповедта беше дошла от много високо място. Преди секунди нещо в ситуацията беше претърпяло промяна.

Без да губи повече време, Роби се оттегли. Беше наясно, че следващият ход на Ванс може да е заповед за претърсване на района във всички посоки. Като отговор на въпроса защо беше настъпила промяна в оперативната обстановка. А тя не биваше да разбере, че причината за тази промяна е самият той. Това щеше да превърне предстоящата вечеря в по-голямо мъчение и за двамата.

Стигна при колата си, седна зад волана и потегли. Натисна бутона за бързо набиране и Синия вдигна почти веднага.

— Благодаря за сътрудничеството — рече той.

— Довечера имам среща с Ванс! — сопнато отвърна Роби. — Уговорих я, преди да разбера, че е участник в операцията. Нямаше да е зле да бъда предупреден. Не е добре да се действа на сляпо в подобни ситуации.

— Не знаехме, че е включена. Не ние управляваме ФБР. Предполагам, че Бюрото е било впечатлено от последните й успехи.

— Какво всъщност знае Бюрото? — попита Роби. — Вашите хора пред къщата я информираха, че не става въпрос за обикновено убийство.

— Нямаше как да потулим всичко около инцидента с Дъг Джейкъбс. Намесата на ФБР беше неизбежна, но само от нас зависи дали ще я контролираме както трябва.

— Пак ще повторя, какво знае ФБР?

— Знае, че Дъг Джейкъбс е бил държавен служител. Но не знае и няма да научи, че е работил за нас. Официално се водеше служител на АСОР.

— Агенцията за снижаване на отбранителния риск?

— По-точно на техния Център за информационни анализи. Те са наематели на сградата, в която беше Джейкъбс. Едно много добро прикритие за нас. Разбира се, не сме очаквали, че ще го гръмнат в собствения му кабинет.

— И АСОР ще се включи в играта, така ли? — попита Роби.

— Те мислят мащабно, също като нас. Все пак са част от Министерството на отбраната.

— Знаят ли с какво се е занимавал Джейкъбс, когато е бил застрелян?

— Отговорът на този въпрос няма да ни донесе нищо добро — отвърна Синия. — Достатъчно е да кажа, че неведението е благословия.

— В смисъл, че няма да се наложи хората на АСОР да лъжат, когато се появи ФБР?

— То вече се появи.

— Каква е официалната версия?

— Джейкъбс е бил застрелян, докато е изпълнявал рутинните си задължения, вероятно от някой фанатичен противник на федералното правителство.

— И ФБР ще я приеме, така ли?

— Не знам дали ще я приеме или не — отвърна Синия. — Това не е моя грижа.

— Но те не бива да разбират, че Джейкъбс е ръководел убийството на чуждестранен държавен глава.

— Той не е държавен глава. Все още. Правим всичко възможно да бъдем проактивни. Когато вземат властта, ликвидирането им е доста трудна работа. Разбира се, понякога това е наложително, но по принцип е незаконно и трябва да се избягва.

— Ванс проявява адско усърдие.

— Така е — съгласи се Синия.

— Може би ще разкрие истината.

— Това не е опция, Роби.

— Но ти не управляваш ФБР все пак…

— За какво ще си приказвате довечера?

— Не знам. Но ако отменя срещата, тя ще стане подозрителна.

— Мислиш ли, че те подозира в някакво участие?

— Умна е — въздъхна Роби. — А и по принцип знае с какво си вадя хляба.

— Това беше грешка, Роби. Не биваше да се разкриваш пред нея.