Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Изкачи се по стълбите до петия етаж. Вече го бяха информирали, че е стреляно от там — това бе единственото място с пряк прицел към кабинета на Джейкъбс.

Тръгна по дългия коридор. Барабаненето на дъждовните капки по покрива стана отчетливо, а от многобройните дупки в стените нахлуваше студен въздух. Ако не беше толкова тъмно, можеше да види парата от устата си.

Насочи лъча пред краката си, за да избегне опасните зони. Стрелбата от тук бе доста рискована въпреки прекия прицел. Имаше реална опасност от пропадане на пода.

Но подът беше издържал и Джейкъбс беше мъртъв.

Роби забави крачка. Стаята се намираше в една от кулите вдясно.

Знаеше, че там вече е бил извършен оглед, но получи уверения, че нищо не е пипано. А полицията все още не беше информирана за това място, макар че рано или късно щеше да стигне до тук. Това означаваше, че Роби има някакъв шанс.

Отвори вратата и влезе.

Мястото, от което можеше да се стреля, беше само едно — средният от трите прозореца на кулата, които гледаха на юг.

Пристъпи към него и го освети отблизо. Почти веднага откри една зона на перваза, върху която почти нямаше прах. Там трябва да бе опряно дулото на пушката. На пода под прозореца също имаше разместване на наслоената прах. Причинено от коляното на стрелеца.

По перваза се забелязваха леки завихряния на прахта, несъмнено от газовете, които беше изхвърлил заглушителят.

Гилза липсваше. От Синия знаеше, че не е била намерена такава, но нищо не бе пречило на стрелеца да премахне и следите в прахта. Явно не се бе интересувал дали снайперисткото гнездо ще бъде открито.

Роби вдигна откъртено парче от подовия перваз, отпусна се на едно коляно и се прицели с него.

Под наклон, тъй като се намираше по-нависоко от мястото на мишената. Обратното беше невъзможно. Изстрелът можеше да бъде произведен единствено от горе на долу. Ако сградата на Джейкъбс имаше повече от три етажа и той бе седял по-нависоко, старата къща нямаше да върши работа. Стрелбата щеше да бъде осъществена от другаде.

Роби беше убеден, че сега в множество помещения, използвани от ЦРУ, се монтират блиндирани стъкла.

Очевидно Рийл — ако тя бе стрелецът — познаваше разположението на обзавеждането в кабинета на Джейкъбс. Той бе седял с гръб към прозореца и с лице към компютърния екран. Липса на препятствия пред смъртоносната траектория. Куршумът прониква в гръдния кош, пробива сърцето и троши ребро, а след това излиза отпред и се забива в монитора.

Разбира се, това за реброто беше само предположение. При този остър ъгъл на стрелба, ако куршумът не бе засегнал костната система, той би се забил в бюрото, а не в монитора. Човешките ребра бяха достатъчно здрави, за да променят траекторията на дългобоен куршум. Той все още не се беше запознал с резултатите от аутопсията на Джейкъбс, но нямаше да се изненада от подобни вътрешни наранявания.

И тъй, изстрелът бе произведен. В резултат Джейкъбс бе мъртъв. Ако наистина Рийл беше стрелецът, тя със сигурност бе чула в слушалките си както пръскането на стъклото, така и глухия тътен на оловото, пронизващо тялото на Джейкъбс. Потвърждение за успешно изпълнената задача. Винаги е добре да чуеш подобни звуци при стрелба на сляпо. По мишена зад спуснати щори.

Всъщност тук едва ли можеше да се говори за сляп изстрел, тъй като Рийл със сигурност познаваше обстановката в кабинета.

Още едно доказателство за наличието на вътрешна информация.

Както всъщност е научила и моя имейл адрес.

Може би в този миг ме следи. Може би вече е тук и чака появата ми, защото знае, че рано или късно аз ще стигна до снайперисткото гнездо.

Роби сведе поглед към улицата, по която се мяркаха единствено пешеходци, бързащи да избягат от дъжда. Но Рийл едва ли беше сред тях. Хора като нея никога не биха допуснали подобна небрежност. Погледна в краката си. Нещо бяло стърчеше изпод подметката му. Наведе се да го вдигне. Беше разкъсано листенце, което излъчваше приятна миризма.

После забрави за находката. Отдолу долетяха ядосани гласове, последвани от тежки стъпки по верандата. Нещо се случваше пред къщата.

Изскочи от стаята и хукна по коридора. Не след дълго стигна до някакъв прозорец, от който се виждаше входната врата. Пред нея се бяха струпали доста хора. Водеше се разгорещен спор. Част от тези хора очевидно бяха служители на ЦРУ.

Също така очевидно беше, че останалите не са от нея.

Това си личеше от пръв поглед. А тези, които не бяха, носеха непромокаеми тъмносини якета със златни букви на гърба.