Дэвид Балдаччи: Перфектният удар

Легна да подремне.

Когато се събуди, взе душ и си облече чисти дрехи. Разполагаше с няколко часа до срещата с Ванс.

Отвори лаптопа, пъхна флашката и пред очите му се разкри животът на Джесика Елиз Рийл в целия си мегапикселов блясък.

Но телефонът издаде сигнал, преди да започне да чете.

Имейл, току-що постъпил в електронната му поща. Съвсем на място.

Съжалявам, че се стигна дотук, Уил. Ще оцелее един, както винаги. Егоистично се надявам, че това ще бъда аз. С уважение, Дж. Р.

Роби незабавно се свърза със Синия и му докладва за имейла, който беше подложен на анализ със специализирана апаратура. Резултатът беше готов трийсет минути по-късно. Или по-скоро липсата на резултат.

Имейлът не можеше да бъде проследен.

ЦРУ признаваше подобни факти изключително рядко. В случая това със сигурност означаваше, че Рийл работи с експерти.

Другият въпрос, който очакваше отговор, също беше от първостепенно значение: как Рийл се беше сдобила с имейл адреса на Роби, който съвсем не беше публично достояние? Синия със сигурност вече търсеше отговора.

По всяка вероятност Рийл имаше съучастник, който я захранваше с вътрешна информация. Тя вероятно включваше и заповедта за нейното издирване, която беше получил Роби. Издадена само преди няколко часа. А това означаваше, че информаторът, който и да бе той, имаше достъп до много неща.

Роби се задълбочи в досието от флашката. През годините Рийл беше направила няколко наистина забележителни удара. Подобно на самия него, тя също действаше на най-високо ниво. Някои мисии бяха изпълнени блестящо — по начин, който със сигурност би затруднил дори Роби.

Той изобщо не беше изненадан, че е добра. Беше само леко учуден, че е толкова добра.

Вероятно разполага с вътрешен информатор, от когото ще получи всичко необходимо, за да ме премахне още преди да стигна до нея. Което означава, че собствената ми служба представлява заплаха за мен.

Продължи да чете и не след дълго стигна до удара срещу Дъг Джейкъбс. Бърз, чист и наистина гениален. Ликвидираш своя наблюдаващ агент в момента, в който той е убеден, че се целиш в друг човек.

Бяха открили снайперистко гнездо в един хотел в онзи град в Близкия изток. Позицията на цевта отговаряла до сантиметър на мястото, описано от Рийл, и Джейкъбс наистина бе видял част от дулото и заглушителя, когато бе увеличил сателитното изображение. Но, разбира се, не бяха открили снайпериста.

Липсваха доказателства, че именно Рийл е застреляла Джейкъбс. Но току-що полученият от Роби имейл премахваше съмненията, че по някакъв начин е замесена в убийството му.

Тя трябваше да е в Близкия изток, но, изглежда, бе останала във Вашингтон, достатъчно близо до една от сградите на ЦРУ, за да хване на мушка мъжа, разговарящ с нея в този момент. Защото вероятно самата тя бе застреляла Джейкъбс. На нейно място Роби щеше да залага на точността на изстрела и не би позволил на друг да натисне спусъка.

А това означаваше, че преди вечерята с Ванс той трябва да се отбие и на едно друго място.

Роби почти не погледна триетажната сграда, в която беше приключил животът на Джейкъбс. Вече беше наясно какво се е случило в края на пътя, извървян от куршума. Сега го интересуваше началото на този път.

Старата огромна къща едва се крепеше на няколкото по-здрави колони. Построена в края на XIX век, тя бе използвана за най-различни цели. Включително за частно училище и мъжки клуб, престанал да съществува преди повече от петдесет години. За съжаление, тук не бяха живели известни личности, а това означаваше, че сградата нямаше да получи статут на историческа забележителност. Най-вероятно щяха да я съборят — разбира се, ако скоро не рухнеше сама.

Роби спря пред фасадата и вдигна глава. Насреща му имаше стена от стари тухли, обрасла с хилави лози и пожълтяла трева в основите. В центъра й се виждаше дървена врата, която някога със сигурност е била солидна. Роби пое предпазливо по изгнилите дървени стъпала. Къщата вече беше поставена под наблюдение, но той получи разрешение да я огледа. Извади ключа, който му бяха връчили, и отвори вратата. Бръкна в джоба си за фенерчето, защото електричеството отдавна беше изключено. На светлината от лъча успя да заобиколи купищата боклуци и да прескочи дупките по прогнилия под.

Къщата се намираше на няколкостотин метра от сградата, където беше работил Джейкъбс. Изстрелът със сигурност бе произведен от снайпер, а сравнително близкото разстояние гарантираше стопроцентов успех на един добър снайперист.