Стив Берри - Загадката Колумб

Том добре си спомняше гробището. Може би най-тъжното място, което беше посещавал.

В жилището на Ина Але отново беше отворила дума за своята нова религия и задълженията си, свързани с нея. А той се бе запитал дали изобщо има представа за безкрайните страдания на евреите. Тук, в Прага, те на два пъти били подложени на гонения. Погромите срещу тях били нещо обикновено. Беше запомнил тази дума от Саки. В споменатия материал фигурираха и събитията по Великден 1389 г., когато млади евреи замерили с камъни католически свещеник, тръгнал да даде последно причастие на умиращ човек. Християните били бесни, фанатизирани духовници умело разпалили омразата им. Избити били три хиляди евреи, сред които много жени и деца. Други се самоубили, за да се спасят от зверствата. Кварталът бил ограбен и опожарен. Не била пощадена дори синагогата, която станала жертва на мародери, проникнали, за да избият хората, потърсили укритие в свещения храм. Кръвта им останала по стените, за да напомня за това ужасно престъпление.

Стените на Старата-нова синагога, чиято фасада наблюдаваше в момента. Строгостта й изглеждаше умишлена, позволяваща на вярващите да общуват на спокойствие със своя Бог. На изток и на запад гледаше към отделни улици, едната от които продължаваше в нов трилентов булевард. От двете му страни светеха рекламите на скъпи бутици. Основите на синагогата бяха вкопани на два метра под платното на новия булевард — там, където преди 700 години била улицата. Осветените й стени излъчваха странно синкаво сияние. Бяха се приближили от изток, далече от главния портал, откъдето имаше достъп до подпокривното пространство. Том преброи осемнайсет железни стъпала, водещи към арката на вратата, украсена със Звездата на Давид. Пръстите му опипваха ключа в десния джоб на панталоните. Але все още не знаеше за него.

— Трябва да се изкача там.

— Много е открито — поклати глава Але. — Ще те видят още от първата кола, която се появи на улицата.

Така беше.

— Трябва да го направя.

— Защо? Какво има там?

— Все още не си изучила всички детайли, свързани с новата ти религия, нали? Това е свещена земя, върху която е изградена най-старата действаща синагога в Европа. Евреите се молят в нея в продължение на столетия.

— Но какво има горе, на тавана?

— Не знам. Трябва да проверя.

По пътя от стария градски площад до тук не бяха срещнали жива душа. Нормално за четири сутринта. Автомобили също липсваха. Наоколо цареше дълбока тишина. Потвърдиха се впечатленията му от снимката, която бе разгледал онлайн: първото метално стъпало стърчеше на около пет метра от земята. Носеща колона минаваше на сантиметри успоредно на стълбата. Над нея стърчеше дървената стряха на една от пристройките.

Том пое по тротоара, който се издигаше на два метра над основите на храма. Целта му беше железният парапет, от който лесно можеше да се прехвърли на покрива. Направи го и предпазливо пое по хлъзгавите от нощната влага керемиди. Стигна до ръба, хвана се за него с дясната ръка и протегна лявата към желязното стъпало, до което му оставаха трийсетина сантиметра.

Том прецени обстановката и разбра какво трябва да направи. Напълни дробовете си с въздух, надявайки се да даде най-доброто от себе си. Падането от пет метра върху студените каменни плочи несъмнено щеше да го лиши от всякакви шансове.

Отдръпна се максимално назад, засили се и скочи. Едната му ръка се вкопчи във влажното стъпало, последвана от другата. Тялото му се люшна към стената, но краката му омекотиха удара. Успя да се задържи. Пое си отново дъх и протегна ръка към следващото стъпало. Изтегли се нагоре и краката му най-сетне стъпиха на най-долната желязна стъпенка. Обърна се.

Але го наблюдаваше от тротоара, скрита от светлината на близката улична лампа. Том пое предпазливо нагоре. Стъпало по стъпало. Ширината на железните планки не надминаваше четирийсет сантиметра и той беше принуден да поставя краката си плътно един до друг върху хлъзгавия метал. Постоянно си напомняше да се хваща здраво, преди да стъпи на следващото стъпало. Гледаше само нагоре и се опитваше да си представи кой е бил последният човек, изкачил тази примитивна стълба.

В един момент спря и се обърна да огледа обстановката. Всичко беше спокойно. Надяваше се, че ключът в джоба му ще отвори вратата и това ще му позволи да изчезне във вътрешността на подпокривното пространство, преди някой да го забележи.

Големът пази нашата тайна на място, което евреите отдавна смятат за свещено.