Стив Берри - Загадката Колумб

Прещрака с мишката и отвори още няколко външни снимки, едната от които показваше източната страна. Висока галерия под стръмен покрив, препречена от деветнайсет железни прегради във формата на голямо U, които покриваха цялата източна страна на сградата и оформяха нещо като пътека нагоре към вратата. Надписът отдолу информираше, че през 1880 г. била монтирана противопожарна стълба към покрива, но първото й стъпало се намирало на цели пет метра над земята. Друга снимка показваше в едър план вратичката към галерията в горния край на металните пръти, върху която беше издълбана Звездата на Давид. Вниманието му беше привлечено от ключалката — извита в горната част и плоска надолу. Ръката му се пресегна към ключа от ковчега, който лежеше на масичката до компютъра.

Дали именно той отключваше тази врата? Твърде възможно.

Вече не изпитваше умора от часовата разлика. Тази нощ нямаше да се спи. Погледна часовника в долния край на екрана, който показваше 21:40. Стана и отиде да почука на вратата, зад която се беше оттеглила Але. Вероятно и дъщеря му не беше уморена, защото отвори веднага. Лампата в спалнята светеше, а тя беше напълно облечена.

— Заминаваме за Прага — информира я той.

Бене въздъхна с облекчение едва когато самолетът се отлепи от пистата на международното летище на Сантяго де Куба. Опасяваше се, че уредникът ще информира полицията в момента, в който се върне в съзнание и разбере, че няма да получи обещаните петстотин долара. Нито веднъж не беше споменал, че пътуват със самолет, но това съвсем не означаваше, че на летището няма да ги чака засада. За щастие нищо не се случи. Добраха се до самолета без никакви проблеми и скоро вече бяха във въздуха.

Трей носеше два пластмасови контейнера с документи, които беше подбрал от двете складови помещения. Наказание за тази кражба можеше да дойде единствено от Саймън. А Бене това и чакаше.

Имаше да си връща на тоя тип.

— Ще ми кажеш ли какво се случи, Бене? — попита Трей. — Изглеждаше готов да видиш сметката на онзи нещастник.

Той реши, че е време да повдигне завесата. Приятелят му го заслужаваше.

— Двамата със Саймън заедно търсехме онази мина.

— Никога не си споменавал подобно нещо — учудено го погледна Трей.

— Не е било необходимо — отвърна Бене и приятелят му веднага разбра, че има граници, които не бива да се пресичат. Но въпреки това добави: — Да речем, че се нуждаех от потвърждение на някои свои подозрения. Например че Саймън е човек, с когото не е здравословно да се работи.

— За нас ли бяха дошли онези полицаи?

— Да — кимна Бене. — Саймън ги е изпратил след телефонното обаждане на уредника. С идеята да не напуснем Куба живи.

Холибъртън изглеждаше зашеметен от новината. Очевидно едва сега си даде сметка, че са били на крачка от смъртта.

— Защо Саймън е искал да ни ликвидира?

— Защото иска мината, но не и да сподели с мен онова, което знае.

Трей нетърпеливо прелистваше някаква книга, която бе измъкнал от контейнерите в момента, в който самолетът се отлепи от пистата.

— Какво е това? — попита Бене.

— Дневник.

Трей му показа разгърнатата страница. Равен почерк с почти печатни букви, изписани с черно мастило, прецизно поддържани полета отляво и отдясно. Някъде между дванайсет и петнайсет реда на страница.

— Качеството е много добро, особено ако вземем предвид небрежния начин на съхранение — добави приятелят му. — Написан е на кастилски.

— Съдържали нещо важно?

— Може би.

— Получихме ли това, за което дойдохме? — пожела да узнае Бене.

Но Трей не отговори, потънал в четене.

Реши да го остави на спокойствие. Самолетът продължаваше да набира височина, устремен на юг, към Монтего Бей. Очертанията на Куба бавно се стопяваха в далечината. Влиянието на Саймън се оказа далеч по-голямо, отколкото си беше представял, а интересът му към златната мина — много по-силен.

— Я чуй това, Бене — внезапно се обади Трей.

Най-после открихме смисъла на нашата мисия. В Числа недвусмислено се казва: „Вземи при себе си братята си, коляното Левиево, бащиното си племе: нека те бъдат при тебе и ти служат, а ти и синовете ти заедно с тебе да бъдете при скинията на откровението; нека те служат на тебе и вършат служба в цялата скиния; само да не се доближават до вещите на светилището и до жертвеника, та да не умрете и вие, и те. Нека те бъдат при тебе и да прислужват в скинията на събранието, по всички работи в скинията; а външен да се не доближава до вас. Тъй прислужвайте в светилището и при жертвеника, за да няма занапред гняв против синовете Израилеви; защото вашите братя, левитите, Аз взех измежду синовете Израилеви и ги дадох вам като дар Господу, за да прислужват при скинията на събранието.“ Йеремия отива още по-далече, като казва, че „както е небесното войнство безчетно, и неизмерим е морският пясък, тъй ще размножа племето на Моя раб Давида и на левитите, които Ми служат“.