Стив Берри - Загадката Колумб

Легнал на канапето в апартамента на Ина, Том мислеше за Саки. Беше обичал този човек с нежна душа. Когато прочете за голема в бележката на Абирам, той веднага си спомни онзи далечен ден, когато бе чул историята за пръв път. Но всичко бе спряло дотам.

Една приказка и нищо повече.

Като възрастен беше публикувал кратък материал за Прага и нейните легенди в „Ел Ей Таймс“. Големът не е чешка измислица. За него се споменава още в кабалистичните текстове, открити в Древния Египет. Дори в Библията се среща. Но до XIX век никой не го свързва с Прага. Няма исторически факти, които да сочат, че великият равин Юда Льов бен Бецалел е живял там през XVI в. И че е имал нещо общо с подобно митично създание. Историята се споменава за пръв път в някакъв рядък туристически справочник, препечатана в популярна брошура с еврейски легенди през 1858 г., озаглавена „Сипирим“. Оттогава насам големът се превръща в част от чешката митология.

— Това е една от любимите ми книги — каза Саки. — Издадена е през хиляда деветстотин и петнайсета година. Когато ми я подариха, бях още момче. И оттогава насам не се разделям с нея.

Том се втренчи в тънката книжка.

— На чешки е — поясни дядо му. — Нарича се „Голем“ и е написана от някой си Густав Мейринк. Страхотен бестселър за времето си. Описва магиите на Прага. Пълна е с митове и чудеса.

— А ти можеш ли да четеш на този език?

— Майка ми е от там. Още като дете ме научи на чешки.

Докато подготвяше материала си, той си бе направил труда да разучи в подробности книгата на Мейринк, благодарение на която хиляди хора от целия свят бяха проявили желание да посетят Прага. В продължение на десетилетия „желязната завеса“ пречеше, но след „нежната“ революция нещата се промениха. В материала му за „Таймс“ се подчертаваше как стотици хиляди евреи посещават страната всяка година с надеждата да научат повече.

Сега големът пази нашата тайна на място, което евреите отдавна смятат за свещено.

Това беше написал Абирам. А прадядо му, който бе тъст на Абирам, най-вероятно бе използвал легендата като прикритие на един исторически факт.

И бе отнесъл в гроба си ключа към загадката. Но какво отваряше той?

Але спеше в съседната стая. Децата на Ина се бяха събрали в другата. Той почти не беше разговарял с дъщеря си след нейното завръщане. Тя беше кротка и тиха, нямаше и следа от обичайния й гняв. Което само усили подозренията му. В момента беше поне с две крачки пред Закария Саймън и нямаше никакво намерение да изпуска преднината си. Поне докато не разкриеше загадката. Крайната му цел.

Всичките тези разговори, митове и легенди за левити, съкровища и добре пазени през вековете тайни. Ако имаше дори капчица истина в тях, той щеше да я открие. Преди броени часове беше убит човек. Кой знае още колко бяха загинали преди него. Някогашната му професия беше да разкрива чуждите прегрешения и да ги прави обществено достояние. Да информира хората за тях. Точно обратното на това, което Абирам искаше от него — да се превърне в пазител на тайни. Старецът очевидно бе наясно с това, когато реши да му прехвърли дълга си.

Стана и се премести пред компютъра на Ина. Тя имаше високоскоростен интернет — абсолютно задължителен лукс за всеки, който работи в медиите. Когато самият той навлизаше в професията, бизнесът в киберпространството едва прохождаше. Днес обаче беше могъща сила. Милиардите уебсайтове му помагаха страшно много при писането на романи. Не се налагаше дори да напуска дома си. Набра „стара-нова синагога“ в Гугъл и в отговор получи 2 610 000 резултата по темата, някои от тях маркирани като особено важни.

Най-старата сграда в Еврейския квартал на Прага. Най-старата действаща синагога в Европа. Останала недокосната в продължение на 700 години. Дори Хитлер я беше пощадил. Когато била построена, в Прага вече съществувала Старата синагога. Затова тази била кръстена Новата. Но през XVI век била построена и трета, която също нарекли Нова. Старата продължавала да съществува и някой се досетил да кръсти втората Стара-нова, за да може да се различава от своите посестрими. После, в началото на XX век, двете предишни синагоги били срутени, оцеляла единствено Старата-нова.

Отвори една от снимките на фасадата. Обикновен правоъгълник със стръмен покрив и готически фронтони, обърнати на изток. Масивни носещи колони на външните стени, надупчени от тесни високи прозорци. Издължени анекси от трите страни на долната част. Построена през 1270 г. и реновирана чак през 2004-та.