Трей вдигна глава.
— Този дневник беше заключен в склада. Неговият автор е Йосеф бен ха Леви Хаиври, което в превод означава Йосиф, синът на левита. Това е уточнено още в началото. Той не крие, че християнското му име е Луис де Торес, което е бил принуден да приеме, но вече се отказва от него.
— Какво значение има това?
— Чуй какво пише по-нататък.
Ние не сме родени в дом на левит, но Бог чу молбите ни и ни избра. Бог е щедър и милостив. Бог е състрадателен. Бог закриля обикновените хора. Аз произхождам от бедно семейство, но Той ме спаси. Душата е спокойна, защото Бог е добър към мен. Той ме спаси от смъртта, Той пресуши сълзите в очите ми и даде сила на нозете ми, които вече престанаха да се препъват. Аз вярвам в Бога. Някога, в резултат на силни страдания, аз обявих: „Всички хора са лицемерни.“ Как бих могъл да се отблагодаря на Бог за всичко, с което ме възнагради? Като Му отдам своята вяра и почит пред Неговия народ, в центъра на Йерусалим. Аз ще изпълня дълга си и ще оправдая доверието Му. Ето какво казва Малахия за левита: „Законът на истината беше на устата му, и неправда не се намираше на езика му.“ Той крачеше спокойно до мен, а по пътя успя да отклони мнозина от порока. О, Израел, вярвай в своя Бог! Той е помощ и защита за всеки, който поема тежкото бреме да бъде левит, равен на удостоените по рождение. Защото Бог го е посочил. Левитът трябва да вярва в Бог, защото той с неговата помощ и закрила.
Трей се наведе да му покаже текста, но Бене вече беше забелязал фразата, която имаше значение:
… всеки, който поема тежкото бреме да бъде левит, защото Бог го е посочил.
— Де Торес е написал това за онези, които идват след него. Нещо като инструкции — какво да правят и как да го правят. Колумб му е предал всичко, избирайки го за свой наследник. И той прави същото за своя.
Великият покорител на океаните Кристовал Арнолдо де Исаси, когото погрешно наричат Кристобал Колон, никога не забравя произхода си. Той е мъдър човек с чувство за дълг. Повежда своите хора на трудно и продължително плаване и с Божията помощ успява да го завърши успешно въпреки всеобщото убеждение, че го чака провал. Преди да вдигнем платна, той ме повика при себе си и разкри истинската цел на своята мисия. Тогава не успях да разбера важността й, но сега вече съм наясно. Покварената Църква и нейната Инквизиция са решили да избият всички, които не изповядват тяхната вяра. Те говорят за Бог, но не познават същността Му. Призовават към любов и прошка, но причиняват само болка и страдания. Много люде пострадаха от тях. Част от тях бяха принудени да се откажат от вярата си, други избягаха, а трети станаха жертва на една фалшива вяра. Самият аз се покръстих — дано Бог ми прости, — но запазих вярата дълбоко в сърцето си. Сега съм тук, на тази нова земя, където живея в мир и съм далеч от всяко зло, което е присъщо на хората. Времето ми вече изтича, но то няма да свърши нито през деня, нито през нощта. Единствен Бог ще реши кога да стане това, защото и денят, и нощта са Негови. Той разполага със свой пазач, който наблюдава смъртните. Адмиралът ме накара да се закълна, че левитът, който ще дойде след нас, някой ден ще ни просветли за точния час, в който мракът ще се превърне в светлина. Той ме посочи за свой пръв наследник, а аз ще избера онзи, който ще замени мен. И двамата заедно ще изпълним дълга си. Свещеното съкровище на Бог е скрито на сигурно място, където нашите зложелатели никога няма да стигнат. Нека бъде благословен всеки, който ще превърне в действителност Неговото обещание към израилтяните. Нека бъде благословен онзи, който знае какво да направи до самия край — също като нашия праотец Авраам, който знаел всичко, внушено му от Бога. Казано е: „И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години; но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот.“ Това е обещанието, което трябва да бъде изпълнено. Защото враговете ни ще се раждат с всяко поколение и ще правят всичко възможно, за да ни унищожат. Но ние ще бъдем спасени от всемогъщия Бог.
Бене си спомни какво му беше казал Саймън за Колумб — че адмиралът бил насилствено покръстен, но в сърцето си останал верен на юдейската религия. Дори знаеше и истинското му име; Кристовал Арнолдо де Исаси. Сега разбираше откъде го е научил.
През цялото време тези документи са били в неговите ръце.
— Тук има още много неща, Бене. Но ще ми трябва време, за да ги открия едно по едно.
Читать дальше